Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тебеширеният човек отново е тук!

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

Минали са тридесет години, откакто четири момчета, следвайки странни тебеширени знаци, намират в гората части от тялото на убито момиче. Дебелия Гав, Железния Мики, Еди Мюнстър и Хопо сами са измислили тези знаци, с които да се забавляват и да си разменят тайни съобщения през иначе безкрайно скучното лято на 1986 г., но ето че още някой се е включил в играта им и използва тебеширените човечета, за да обърне играта в нещо ужасяващо.

„Тебеширения човек“ е първия роман на британската писателка Каролайн Дж. Тюдор. Написан е в ретроспекция, следвайки паралелно две времеви линии – настояще и минало. Разказът е от първо лице, от името на Еди, който през 1986 г. е едва на дванадесет години и просто обича да се забавлява с приятелите си, докато един инцидент в местния лунапарк не го запознава със странния господин Халоран. А после се случва и убийството, което сякаш взривява градчето, изваждайки на показ твърде нелицеприятни страни от живота на някои негови жители, и след което малката момчешка групичка ще носи последствията в продължение на десетилетия.

По онова време господин Халоран е нов в градчето, дошъл да преподава в местното училище. Еди пък разполага с твърде много време за себе си заради работата на родителите си и опитите им да се справят със собствените си проблеми. Майка му е лекар, който привлича нежелано внимание заради новата клиника за аборти, която отваря в града. Една консервативна част от населението е готова на всякакви изстъпления, за да я спре. Баща му пък се опитва да се утвърди като писател и журналист на свободна практика, борейки се с чувството си за неудовлетвореност.

Еди и господин Халоран просто са обречени да намерят общи неща и да започнат да си имат доверие. Може би не и за най-големите си тайни, но все пак доверие. А междувременно наоколо започват да се случват странни и зловещи неща, които сякаш са само подготовка за кулминацията – убийството на Момичето от въртележката. И всички си мислят, че знаят кой е убиецът. Всички, с изключение на Еди.

Тридесет години по-късно Еди все още е в градчето, все още живее в малко зловещата си родна къща, все още е в същото училище, макар и вече като преподавател, и си мисли, че е загърбил миналото. Докато един ден не получава странно писмо, съдържащо и пликче с парче тебешир в него. Дебелия Гав и Хопо получават същите. Само те тримата са останали от старата банда.

Дали писмата са нечия неуместна шега обаче или се задава нещо, което в крайна сметка ще разреши трийсетгодишната загадка?

Както може да се очаква, задава се ново убийство. Един от някогашните момчета ще умре. Същият, който твърди, че най-накрая е разбрал кой стои зад убийството на онова момиче през 1986 г. И Еди най-накрая признава пред себе си, че за да може най-накрая да продължи напред, трябва да разкрие всички зловещи загадки, чакащи вече три десетилетия.

Покрай криминалния елемент, романът поставя и сериозни въпроси с особена актуалност в днешно време. За правото на аборт и противниците му, за манипулирането на обществото и популизма, за домашното насилие и отношението на същото това общество, когато то се случва в семейства на хора с висок социален статус, за старческата деменция и отношението към хората, страдащи от това ужасно заболяване, за социалните политики по редица въпроси и за склонността на тълпата да заклеймява по презумпция различните, новодошлите, „чуждите“. Освен това романът говори за детските страхове и доколко детството ни определя в какви възрастни ще се превърнем. За грешките на младостта и разочарованието от порастването. А за края оставя най-хубавото – развръзката, която е колкото очаквана, толкова и изненадваща.

В книгата на Каролайн Дж. Тюдор читателят вероятно бързо ще открие поне няколко паралела с творчеството на Стивън Кинг. Запознавайки се с детската група около Еди, няма как да не си спомним за същата групичка, която Кралят на ужаса описва в романа си „То“. Самата Каролайн Дж. Тюдор не крие, че е заимствала от него някои похвати, без обаче да превръща „Тебеширения човек“ в поредния фен фикшън.Може би затова и до края на романа читателят не спира да си задава въпроса: „Кой все пак го е направил?“

Каролайн Дж. Тюдор е родена в Солсбъри, Великобритания. На шестнадесет години напуска училище заради анорексия. В последствие работи като копирайтър в рекламна агенция, репортер, радио сценарист и озвучител, а в един момент ръководи и фирма за разхождане на кучета. Докато работи във фирмата, започва да прави опити да пише, но в продължение на десет години получава откази от издателствата, докато през 2018 г. най-накрая не прави своя пробив с първия си роман, а именно „Тебеширения човек“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Самодейците към НЧ

Фолклорен младежки събор "Среща на три поколения" подготвят в Гюргич

В Гюргич се подготвят за Фолклорния младежки събор "Среща на три поколения". Той ще се проведе на 9 август край язовира до ружинското село. Идеята за провеждането на този празник е на Бойко Младенов, който сега е кмет на населеното място. "Аз съм инициатор на това събитие, на младежкия събор между поколения. И отначало моята фирма го..

публикувано на 01.08.25 в 16:55

Събития с почерк: Как Диана Василева създава атмосфера, която се помни

"Професия хоби" днес ни отвежда зад кулисите на едно изкуство, което придава настроение, емоция и стил на най-важните моменти в живота - декорацията на специални събития. Ще надникнем в процеса по създаване на украса за сватби, рождени дни, юбилеи, кръщенета, балове, момински партита, погачи и още много поводи за празник. Срещаме ви с..

публикувано на 01.08.25 в 16:30

Ретро парад - Видин събира отново почитатели на класиката

За девета поредна година Видин посреща едно събитие, което се утвърди като неизменна част от културния календар на града. Става въпрос за Ретро парад - Видин  - колоритна и обичана инициатива, която събира на едно място миналото и страстта към автомобилите. Идеята и реализацията на парада принадлежат на видинчанина Иван Цолов - човек с..

публикувано на 01.08.25 в 16:15

"Слейд Хаус": Къщата, която се отваря веднъж на девет години

На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка..

публикувано на 01.08.25 в 12:10

Кула - градът на границата, в който младите липсват

Кула е третият по големина град в област Видин - град с богата история. Там, където някога се е намирала римската крепост "Кастра Мартис", чиито останки и днес пазят спомена за славни времена. Намира се на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която е разположен контролно-пропускателният пункт "Връшка чука". Към момента на..

публикувано на 01.08.25 в 11:22

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..

публикувано на 31.07.25 в 14:00

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Българка и нейното семейство бяха сред участниците в юбилейното издание на фолклорния събор "На мегдана на другата България", който се провежда зад граница. Тя се казва Андриана Радиум Миткова и е родом от Благоевград, но детството ѝ и първата съзнателна част от живота ѝ преминават в Бяла Слатина, откъдето са родом нейните родители. С..

публикувано на 31.07.25 в 13:26