Евлогия Манджукова: "Ако искаш ученикът да те разбере, трябва първо него да разбереш"

публикувано на 16.11.24 в 18:15

Разговор с Евлогия Манджукова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешното издание на "Калейдоскоп" гостува Евлогия Манджукова. Тя е известна не само в учителските среди в област Видин, но и в синдикалната организация на учителите към КНСБ. Над 15 години е директор на ПГТ "Михалаки Георгиев"- Видин.

Устремена, борбена и работеща в защита на съсловиието- такава я познават колегите й. Учениците я уважават и много често я търсят, за да споделят за свой проблем или трудност и винаги получават необходимата подкрепа и съдействие.

Евлогия Манджукова е родена в село Петрово, в подножието на връх Али ботуш, част от красивата планина Славянка. Родителите й са обикновени трудови хора. Хората в този край са много сплотени, подкрепящи се и много борбени. Именно тези черти са характерни за Евлогия Манджукова и по-късно й помагат в живота, в който трябва да се бори.

Завършва специалност "Руска филология" във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий". По време на студентските години създава семейство и със съпруга си, който е военен, живеят в много градове - в Сливен, Плевен, Видин. Крайдунавският град се оказва последната и непроменена спирка в техния живот.

Във Видин Евлогия Манджукова живее и работи от 1984 година. 46 години е в образователната система. 26 години работи като учител по руски език в СУ "Цар Симеон Велики" и в други видински училища. разбрала е, че чуждите езици развиват мисленето в глобален мащаб, те дават информация за живота, традициите и литературата на дадена страна

На 10 ноември 2009 година става директор на ПГТ "Михалаки Георгиев" Видин. За работата й като директор много й помага синдикалната дейност, с която се занимава. Според нея най-трудното за един директор е да поеме отговорност за финансовия ресурс, да балансира нещата, да познава много добре нормативната уредба и да преценява какви ще бъдат резултатите.

Към днешна дата е председател на Общинския координационен съвет и областен координатор на учителите към КНСБ. Има две деца и трима внуци.

ПРОФЕСИОНАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

"Най-трудното за мен беше отиването от средно в професионално училище. Приемах и двете като училища. И тук се учи, и там се учи. Не е така. Професионалните училища са два пъти училища. Там управляваш училище и предприятие, там се сблъсках с дейности, които в другите училища ги няма- осигуряване на практики на учениците, осигуряване на база за практически обучения, осигуряване на финансов ресурс за практиките... Така че тези училища са по-трудни по ред причини - контакти с бизнеса, изучават се дисциплини, за които аз не знаех, че съществуват. Най-важното - учениците излизат с професия..."

УЧЕНИЦИТЕ

"Работата с деца е работа, която ти дава много... Взаимно се учим. Да работиш с млади хора - това поддържа духа ти млад... В целия ми трудов стаж разбрах, че в момента, в който седнеш и изслушваш младия човек, усещаш как се разтопяват ледовете... Учениците обичат справедливите хора, принципните хора. Ако искаш ученикът да те разбере, ти трябва първо него да разбереш... Всяко дете иска да има сигурност у дома, а най-много има нужда от подкрепата и обичта на семейството... Аз съм от щастливите хора, защото нямам спомен, когато ме е срещнал ученик и ние да не се срещаме просто като хора, които се уважават и това е най-голямото ми богатство. Важното е, че никога не е имало злонамереност от моя страна. Когато съм се карала, е било, за да ги подпомогна..."

СИНДИКАТИТЕ

"Моето навлизане беше неочаквано, спонтанно, буквално ме натресоха на тая работа, защото през 1989 година хората, които се занимаваха с профсъюзна работа, вдигнаха ръце и се отказаха, не зная какво ги сплаши... Не зная кой ме посочи мен, казах, че не познавам никого, но така тръгнаха нещата И в общи линии от 1996 година като общински председател, за втори път съм член на Изпълнителния комитет на синдиката на българските учители, 11 души сме с г-жа Такева, които правим плановете, взимат решенията, влизат в преговори с държавната власт..."

ВИДИН

"Аз някак си съм орисана с този град. Моето име Евлогия го няма по моя край, кръстниците ми са от Видинско, те са прогонени заради комунистическите си убеждения през 1923 година... За пръв път в 5 клас видях Видин, бях на екскурзия с кораба "Радецки" от Видин до Русе... Най-много съм живяла във Видин, това си е моят град и до ден днешен ми е болно като кажат :"Вие от Северозападнала България". Видин ми е болка. Защото градът е прекрасен, с много възможности. Но нямаме едно корабче за разходка по Дунава. И още - толкова ли е трудно да се облагороди пещера "Магурата"..."

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Евлогия Манджукова: "Ако искаш ученикът да те разбере, трябва първо него да разбереш"

Галерия

Да обръщаме взор към Бога - извор на светлината

Има ли решение проблемът с безводието

Как работи моделът "плащаш, колкото изхвърляш"

Кога ще заработи Социалният план за климата

Мотористи закриват сезона с импровизирана среща във Видин

Болницата в Лом очаква своите нови библиотечни пространства

В "Музикална зона" на 27 ноември 2025 слушаме ZZ Ward

За БНР

Радио Видин