За земеделието- с надежда и оптимизъм...

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни'' - 24.12.24 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В деня, когато празнуваме Бъдни вечер, освен за земеделие, в "Земята, която ни храни" си говорим и за надеждата. Защото това е празникът, натоварен с най-голяма надежда за доброта и обич, здраве и плодородие- плодородието, което осигурява нашата земя. А всички земеделци живеят с надежда за богат урожай и по-добри цени. 

Тежки климатични условия, високи разходи, ниски добиви и още по-ниски цени- така можем да характеризираме пчеларската година. Налице е и недостатъчната подкрепа от държавата, заради което все повече хора прекратяват дейността си като пчелари. В сектора остават само онези, които не губят надежда и наистина обичат пчелите. Един от тях е Петър Младенов, председател на видинското пчеларско дружество "Димитър Балев": 

"Както многократно сме коментирали, нещата не са розови. Не е оплакване, не е и зов за помощ, но съкратения вариант на една изповед би звучал така: увеличени разходи, тежки условия, ниски цени, а между тях се крие много труд, много лишения с минимален резултат, но ние продължаваме... Проблем е и липсата на правителство, въпреки че служебно или редовно правителство няма да увеличи нектаропотока, няма да промени климатичните условия, няма да възпре пчеларите да прилагат грешни практики. И все пак, дсържавата трябва да си тежи на мястото, за да може да има такива компунсаторни механизми, че да няма отлив от сектора, какъвто се забелазва през последните години... Когато математиката не излиза, хората се обезсърчават и търсят друг начин на препитание. Оставаме такива, които любовта към пчеларството е определяща и трудно бихме се отказали, въпреки обстоятелствата, които ни притискат..."

Климатичните промени все по-често започват да създават проблеми. При екстремно високи температури нормалната работа на пчелите е затруднена, намаляват и добивите. Тогава именно пчеларят трябва да удвои грижите, а когато се наложи, и да подхранва семейството, казва Петър Младенов. По думите му това увеличава разходите и кара не малко пчелари да се преориентират към други дейности, защото само от пчеларство, без страничен доход, е трудно да се живее. 

Грижа за над 300 пчелни семейства, безкомпромисно качество, добив на почти цялата гама пчелни продукти, разработен пазар и маркетингови умения- товя са условията, които биха дали възможност на пчеларите да живеят само с доходи от пчеларската си дейност. Не винаги това се случва, но оптимизмът не напуска пчеларите. Живеят с надеждата, че държавата ще обърне внимание на сектора. 

Вече приключи приемът на заявления по интервенциите в сектор пчеларство, но според Петър Младенов, това, което получават от програмата, не винаги оправдават очакванията им. 

"Това може да се счита за подпомагане дотолкова, доколкото средата, в която се практикува бизнеса, е успешна. След като не е, ентусиазмът по кандидатстването е минимален, дори нищожен. Ако преди години, при стартирането на Националната програма по пчеларство, ентусиазмът, беше огромен, критерии, отсяване на кандидати, сега кандидатите са малко, обезверени са, защото разсъжденията са следните: "И какво като имам центрофуга за 3-4 хиляди лева, като няма дори да я изцапам"... Не казвам, че не трябва да се кандидатства, но в края на краищата усилията трябва да са осмислени..."

Иначе към днешна дата пчеларите са получили полагащата им се помощ от държавата, в размер на 10 лева на кошер- крайно недостатъчни, за да покрият разходите им. А в цифри тази година пчеларството в региона изглежда така- 20 кг на кошер, и 3,80- 4,00 лева на килограм мед:

"Добивът беше приличен на базата на горещините и засушаванията. Около 20-25 кг. на пчелно семейство. Бяха години, когато 60 кг на кошер бяха минимумът, на който се надявахме. Преди 2003-2004 година добивите бяха много над средните 60 за пчелно семейство, три пъти са се понижили добивите, но за сметка на това цените се понижиха. Тази нелогична връзка между добиви-цени-пазар-държава е налице... Средната изкупна цена варира между 3,80-4,00 лева за конвенционален мед и съвсем малко по-висока за сертифициран биологичен. В региона има биологични пчелари, това е и една от сламките, за които някои се хващаме, тъй като системата за субсидиране е съвсем друга, но пък е обвързана с критерии, които трябва да се спазват, но отчитам, че биологичните пчелари са съвестни и може да се разчита на тяхната продукция..." 

"Като че ли арендаторите сами узряха и разбраха, че сме си взаимно полезни, че си помагаме един на друг, че земеделието без пчеларството е невъзможно и повечето от тях спазват законовите разпоредби... Това е лъч светлина, който да озари небосклона на пчеларството..." 

Пчеларите са умерени оптимисти, а в сектора остават само онези, които не губят надежда и наистина обичат пчелите. "Любовта към пчелите няма как да бъде изтръгната нито с пестициди, нито с държавни неуредици- то е просто любов, а от нея идва надеждата", казва Петър Младенов и се надява и ние, хората, да вземем пример от пчелите- да не сме индивидуалисти, да имаме единни стремежи и морал, а ако синхронът и симетрията от пчелното семейство е и в нашето общество, ще гледаме и по-ведро на бъдещето... 

"Надявам се хората да се въоръжим с търпение, да сме малко по-смирени, да вярваме, че хубавите неща предстоят. Добрината да е повсеместна и хората да имат повече поводи да се усмихнат. Пожелавам берекет и здраве...", пожела Петър Младенов. 

Томи Валериев е млад човек от бойчиновското село Лехчево, семейството му се занимава със земеделие отдавна, самият той помагал още от дете, а от 2011 година, веднага след завършването си, става активен зеленчукопроизводител. След две успешни години обаче идва дъждовна година, в която Томи не успява да спаси продукцията и заминава за Обединеното кралство, където остава три години... Работи на пристанище, на автомивка, но се връща и заедно със свои приятели отново залагат на зеленчуците. Винаги си ме теглеше земеделието, а родното място не може да бъде заменено на никаква цена, признава Томи:

"Родното място ни липсваше. Искахме и тук да постигнем нещо, да покажем, че можем. Заехме се с най-несигурния сектор, земеделието... Всички, които се върнахме, имахме някакви познания- всички сме израснали по полето, имаме създадени трудови навици, от малки сме научени на работа и дисциплина... Трудно е, но няма да се отказваме. Показваме, че и на село има място за млади хора. За мен е удоволствие да се докосвам до земята, милея, обичам да правя това, като хоби ми е... Земята ни храни, знам какво съм произвел, с какво е третирано... Много от времето си отделям, ходя на обучения постоянно, обменяме опит... Дано държавата обърне повече внимание на всички производители, да имат по-голям стимул, да се възстанови напояването... На всички млади земеделци пожелавам да не се отказват, колкото и да им е трудно, да са постоянни в работата си и резултатите ще се получат... Успех, високи добиви и да реализират всичко, което произведат...", е пожеланието на Томи. 

Оптимист, че нещата ще се подобрят, е и председателят на видинския съюз на зърнопроизводителите Жечко Андрейнски:

"Надеждата умира последна, ние сме оптимисти.. Вярваме, че следващата година ще е по-добре, че това, което произвеждаме, ще се реализира в България, че ще има повече български хляб, българско месо и български плодове и зеленчуци... Оптимисти сме, защото в края на краищата земята е раждала векове назад, ще ражда и занапред, независимо от това, че се внедряват нови технологии в производството, смятам, че без човешка ръка е немислимо. Оптимисти сме и живеем с надеждата, че утре ще е е по-добре от днес..."