Свети Василий Велики и Обрезание Господне: Пътят към добродетелите

Около празничната първо-януарска еуфория да се поздравяваме с новата година и да се отрупваме с благопожелания каква да е тя, сякаш встрани остават два значими повода за църковно тържество. Покрай имениците, които у нас са над 116 хиляди души, се сещаме, че е денят на св. Василий Велики, а малцина свързват първия ден на новата година с Господския празник - Обрезание Господне. 

"Този празник от една страна в църковно отношение малко е закрит от двата съседни празника - Рождество Христово и следващия - Богоявление... Това не го омаловажава, напротив. Той е Господски празник, на който ние трябва да отдадем значимото и трябва да го отпразнуваме подобаващо като всеки един празник..."

Така врачанският митрополит Григорий ни въвежда в атмосферата на празника Обрезание Господне, за който евангелското повествование разказва:

"В осмия ден след своето раждане Господ Иисус Христос е бил обрязан и му е било дадено името Иисус... И ние знаем, че обрезанието в Стария завет е предобраз на тайнството свето кръщение, защото тогава се е обрязвала крайната плът на младенеца и му се е давало име... В Новия завет човек приема свето кръщение, приема Божията благодат, приема Дух свети и става една нова твар в Господа Иисуса Христа."

Този нов човек, според аскетическата традиция на църквата, изоставя предишните си греховни навици и разположения и поема към съвършенството в духа на евангелските добродетели. Това е път на вътрешна промяна, път на сърдечното обрязване, за което ярък пример е празнуваният днес отец на Църквата и вселенски учител - св. Василий Велики.

"Велик светия, който в своето време получил едно от най-добрите образования. Използва това, за да бъде преди всичко архипастир, един от тези, които посвети живота си на църквата, на членовете на църквата."