Какви проблеми създаде абсурдът с двойната минимална заплата?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Заради липсата на бюджет от началото на годината реално у нас има две различни минимални заплати - в частния и обществения сектор. Парите са по-малко за чиновниците и повече за всички останали. В бюджета за 2025-та година. трябва да бъде разписан новият размер на минималното възнаграждение за работещите в обществения сектор. Докато това се случи, те ще получават 933, а наетите в частния сектор 1077 лева. По данни на НСИ на минимална заплата у нас работят над 433 хиляди души. Повечето са наети в частния сектор. В обществения на минимално възнаграждение са наети около 32 хиляди души. Бизнесът и синдикатите се надяват депутатите да решат казуса до края на януари, за да се избегне изплащането на различни минимални заплати за чиновници и наети в частния сектор. Хората в държавната администрация не са спрели да извършват дейността си, която извършват и не работят по-малко от миналата година или от по-миналата година. Напротив - най-вероятно работят повече, заявиха от КНСБ. От Министерството на финансите не отговориха как и кога ще бъдат компенсирани хората, които ще получат по-ниски минимални заплати. От социалното министерство заявиха, че в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване, който е в внесен в Народното събрание е предвидено минималният осигурителен доход да се увеличи на 1077 лева от 1 януари 2025-та. В детските градини и малките училища парите за януари няма да стигнат за новите възнаграждения, алармира преди дни председателят на Съюза на директорите в системата на народната просвета Диян Стаматов. От Нова година с постановление на МС минималната работна заплата за страната стана 1077 лв., или с 15,4% повече. Това е най-ниското възнаграждение за частния сектор и всички работещи на трудов договор в обществения сектор. За държавните служители обаче, които работят на служебен договор, минималната заплата остана 933 лв. - до приемането на нов бюджет или до уреждането на въпроса в удължителен закон, където следва да се посочи тяхното възнаграждение. Заложник сме на неприетия бюджет за 2025 година. Това заяви за БНР Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България. 

"Този път, за разлика от предходни години работим в условията на неприет, удължителен Закон за бюджета. В тези условия и общините, както и държавата работим с условията на Закона за публичните финанси, които конкретно за общините казват, че приходите за бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година. Това означава, че през месец януари ние можем да правим разходи такива, каквито сме правили през януари 2024 година, а не по нивата, достигнати в края на същата година." 

В Община Видин има над 400 служители, които работят на минимална работна заплата. Разговаряхме с Мартин Дончев, заместник-кмет по финансово-стопанската дейност, бюджет и икономическо развитие.

"Ние имаме готовност за реакция - първо, защото още от лятото на миналата година пристъпихме към режим на икономии на всички възможни разходи, така че имахме резерв в края на миналата година в бюджета. Второ, може би хората не знаят, но ние не сме пипнали нито едни основни данъци и такси, за да не натоварваме тази година жителите на общината, за разлика от почти всички общини. Имаме готовност да преминем към новите минимални работни заплати и отделно към увеличаване на заплатите на всички останали служители, защото трябва да подчертая, че ако вдигнем само минималната заплата, а не вдигнем и на другите служители, ще се получи отново една голяма диспропорция и нашите специалисти, които не са чак толкова добре платени ще взимат заплата, близка до минималната такава" - подчерта Мартин Дончев. 

Абсурдът с двете различни минимални заплати от 1 януари 2025 г. създаде проблеми и в образователната система. Пред поредица от затруднения са изправени директори на училища и детски градини по отношение на изпълнението на решението на Министерски съвет за промяна на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г., алармира преди дни председателят на Съюза на директорите в системата на народната просвета Диян Стаматов. 

"Хубавата част е, че Министерски съвет прие решение за промяна на минималната работна заплата, а най-ниските възнаграждения в сферата на средното образование са някъде около 60% в детските градини и може би около 10% в училищата. Лошата част е, че с липсата на приет Закон за държавния бюджет за 2025 година, няма осигурено финансиране за това прието решение. Последиците от това разминаване водят до неприятната ситуация, при която, за да се изплатят минималните работни заплати на всички хора, трябва да стане за сметка на самия бюджет, който в настоящия момент е 1/12 от миналогодишния или директорите на детски градини и на училища ще изплатят заплатите и осигуровките, но най-вероятно почти никъде няма да остане никакъв резерв, за да се изплатят фактурите за ток, гориво и вода. Това важи особено за малките училища и за детските градини" - обясни Диян Стаматов. 

Как новата минималната работна заплата ще се отрази върху заетостта в частния сектор? Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Малкият бизнес в момента ревизира своите разходи, защото реално се натрупаха много увеличения. Преди Нова година говорихме за тези очаквания и те вече се случват и всъщност единият от най-големите разходи е свързан с възнагражденията в екипите. Повечето от тези екипи в семейните бизнеси са членове на семейството, така че се променят трудовите договори, сключват се допълнителни споразумения за по-малко работа като часове и въобще се търсят варианти, за да не се отрази всичко на крайния потребител, защо това е най-тежкият период в годината."