Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Враца почита Мистер Сенко и магията, която завладя света

8
Снимка: РИМ-Враца Архив

Да разнасяш главата си по целия свят, но не на раменете си, а под мишница, с виртуозност, с която в детските си години на сиротство и мизерия, за да оцелееш, като "гаврош" си продавал "лимонада и пасти" - това е история, в която си струва да се вгледаме.


Зад илюзията на славата на почетния гражданин на Париж, София и родната Враца, признат по цял свят за велик фокусник - Мистер Сенко, стоят трудът, усърдието, куражът и широката душа на врачанина Евстати Карайончев.


С изложба и спектакъл врачани ще отбележат 120-та годишнина от рождението на емблематичния си съгражданин. Проявите започват днес, в деня на рождения му ден.


"Всичко съм вършил със сърцето. Да не беше тази публика, аз няма да съм Сенко!"

Мистер Сенко пред паметника на Христо Ботев в центъра на Враца.

Без илюзия това е той - фокусникът, който си тръгва от сцената без глава или пък, пак там, разрязва жена с циркуляр пред смаяните погледи на публиката. Признанието за  изкусните му номера е не само у нас, но и по света.


"Погледнете колко дипломи – европейски и български! И колко са ордените – български и европейски!" - Златният фонд на БНР пази и други звукови свидетелства за таланта на един от най-даровитите родни фокусници за всички времена. Виртуозност, която може да създаде зрителна илюзия дори без картина.


"Само от туй разбирам – от илюзии и фокуси. 50 години кола карам. Питай ме нещо по колата, хабер нямам – като се повреди, има си майстори. Аз знам да карам и карам по-бавно: всички ме надминават и после се натрупали, че се изтрепали. Но дай да спорим за фокуси! От друго понятие нямам!"


Едва ли масовата публика има понятие кой е Евстати Христов Карайончев от Враца. Мистерията разбулва Мая Антова, историк в местния музей.


Той е роден през 1905 г. в семейството на ветеринари. Семейството отива да живее известно време в Хайредин, където преминават първите години от живота му.


"Не е бил особено добър ученик. Неговият баща участва в Първата световна война и загива на фронта. Когато семейството е било в мног отежко материално положение, е трябвало самият Евстати да реши какво да прави. Той отива на гара Мездра, качва се на един влак и заминава за София", разказва Мая Антова.


"Улицата, мизерията ме научи. 13-годишен дойдох в София, сирак. Спях на три стола и разнасях кафе в съда. И ме изпъди кафеджията на третия ден, че съм закъснял. Застанах пред цирка на "Пиротска". Излезе един да търси гавроши да продават лимонада и пасти, влезнах вътре. Свърши циркът и аз се скрих под местата да спя. Сутринта един мете и станах да му помагам. Така почнах в цирка", гласи документално свидетелство на Евстати Христов.  


Цирк "Добрич" открива хоризонта за професионалното му развитие. В началото бил момче за всичко. След 1923 г. обаче започват сценичното му обучение и развитие.


"Говорим за човек, тръгнал от много тежка среда, неблагоприятна. Още 20-те и 30-те, когато започват първите му самостоятелни изяви, той е направил впечатление с уменията си", очертава професионалния път на Сенко историкът Мая Антова. По думите ѝ, "само за няколко години успява да натрупа солиден ресурс от илюзионни номера, една част от които са си негови лични".


Започва от 5-10 минути и достига до 2 часа програма: със 7-8 илюзии и по 40 фокуса.


"Това, което е постигнал, не е илюзия, макар че го е постигнал чрез илюзията", отбелязва Антова.


Откъде идва "Мистер Сенко"? От плакат в Пещера, на който трябвало да бъде изписано "Мистериозният Сенко" – псевдоним, който той сам си избира. Тъй като на плаката няма място за цялата дума, остава само "Мистер Сенко", което се превръща в негова съдба.


През 30-те години вече е известен в цяла Европа. В Германия е много уважаван. Изключително популярен бил в кабаре в Берлин. Още преди Втората световна война вече е артистичен авторитет.


"Обиколих Канада, Америка, целия свят. С труд постигнах това, което не съм мислел, че ще постигна."


"Мистър Сенко е доста активен и в двата периода – преди и след 9 септември 1944-та. По време на Втората световна война придружава българската армия на фронта и изнася представления пред ранените войници, а парите, получени от тази му дейност, дарява на фронтоваците. Той е бил уникален родолюбец", допълва портрета му друг историк от Врачанския музей - Велик Клюнков.


След политическите промени Мистер Сенко продължава да работи. Той е бригадир по време на строежа на жп линията Перник – Волуяк и изнася безплатни представления. Дарява и средства за строежа на културни обекти и паметници.

Мая Антова и Велик Клюнков

"Дарява баснословни суми на сираци и хора в неравностойно положение", подчертава Клюнков.


"Хората ще забравят това изкуство", изказвал опасения приживе илюзионистът.


"Това изкуство дава удоволствие на трудовия човек, който блъска цял ден и търси развлечение. Винаги в джоба си имам 2-3 фокуса. Няма човек да не ме знае. Няма село и град да не съм минал. Ако вляза в сладкарница в София, всеки те кани на масата. Аз му направя някой фокус, иска да ми плати кафето. Викам му: Извинявай, не съм кръчмарски артист."


Край на кариерата си Сенко слага през 1965 г., чествайки 60-годишнината си. Тогава се явява за последен път на сцена.


Вярвал, че "човек трябва да знае кога да работи и кога да спре на висота".


Според историка Велик Клюнков Мистер Сенко ни оставя примера "как не трябва да се предаваш и въпреки всичко да останеш добър човек".


Това е Мистер Сенко, великият илюзионист, чието име и сега е на афиши в родната му Враца. Днес, когато се навършват 120 години от рождението му, в Регионалния музей в града ще бъде открит изложбен кът с негови вещи, дарени от снаха му Стефанка Сенко. Ще бъдат показани плакати за представленията му, някои от наградите му, документи и най-ценното - един от сценичните му костюми.


Следващия четвъртък ще има безплатен спектакъл под надслов "Мистер Сенко - легендата е жива". В него ще участват съвременни български илюзионисти. Специални гости ще бъдат Стефка Сенко и Михаил Вешим. Организаторите са предвидили и магичен базар.


По публикацията работиха: Яна Боянова, Полина Тодорова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Доц. Ива Гаврилова

Доц. Ива Гаврилова: Стремежът към целогодишен тен е изключително рисков за кожата

Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..

публикувано на 11.08.25 в 16:58

Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..

публикувано на 11.08.25 в 16:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Десетдневието в края на август ще предложи кратък отдих от горещините

Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..

публикувано на 11.08.25 в 15:35

Мария Спасова с нова песен сред финалистите на "Пролет ‘25"

Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..

публикувано на 11.08.25 в 15:30

Бранковци – между забравата и очакването за по-добро бъдеще

Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата...  Малко хора сме. Хляб карат през ден."..

публикувано на 11.08.25 в 14:00

Където има буря, Бог дава покой

В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.  "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..

публикувано на 10.08.25 в 08:00

9-годишна туристка от Козлодуй със златна значка от БТС

9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..

публикувано на 08.08.25 в 17:31