Проф. Радостина Александрова: Във формулата на любовта винаги има и щипка магия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Направление здраве''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Денят на влюбените - 14 февруари, отмина, но вечният въпрос - какво е любовта, не спира да вълнува човечеството така, както го е правил, откакто свят светува. Учените са тези, които в наши дни, се опитват да открият формулата на любовта и да обяснят какво се съдържа в нея. Своя прочит по темата направи и проф. Радостина Александрова от БАН. Според нея това е едно уравнение, в което има едно голямо неизвестно. По думите ѝ това е щипка магия. Но нека започнем отначало и да вървим по ред, защото любовта преминава през три етапа и е свързана не със сърцето, а с мозъка, обясни проф. Александрова. 

"Американската антроположка д-р Хелън Фишър, която се занимава с човешкото поведение, и нейният екип правят доста задълбочени проучвания в това отношение. Едно от нещата, които тя казва, може би би  разочаровало доста хора. То е почти като да кажеш на едно дете, че няма Дядо Коледа, с това, че първо любовта, която ние свързваме със сърцето, а всъщност колкото и да звучи невероятно мозъкът е този, който дори и в този случай движи нещата... Те установяват, че романтичната любов преминава през три основни етапа. Първият е етапът на похот, както те го наричат. Вторият етап е привличането и третият етап е привързаността. Така че движещите сили в първия етап са половите хормони - мъжките, женските... Това е всъщност етапът, в който ние пожелаваме някого. Зад това пожелаване стои вечният стремеж за продължаване на вида. Ако връзката продължава, навлизаме в следващия етап и това е вече фазата на привличането, където вече съвсем други хормони излизат на преден план - допаминът и норадреналинът. Между другото пътищата, които допаминът кара да светнат в мозъка ни, са на практика същите, които би активирал и кокаинът или прекомерният прием на сладкиши. Така че доста учени казват, че влюбеният, който не може да види обекта на своята любов по някаква причина, може би състоянието, в което той изпада, в някои отношения прилича точно на абстиненция..."

Първите два етапа не могат да продължат безкрайно дълго и ако връзката е истинска, тя ще навлезе в своята трета фаза - етапа на привързаността, обясни проф. Александрова. 

"Тук на преден план излизат окситоцинът и вазопресинът. Това, което те ни дават, е усещането за комфорт, за спокойствие, за намален стрес, за сигурност. Окситоцинът участва във всички фази на любовта, но може би тук е най-добре изразен и той ни дава това чувство на доверие, чувство на преданост и лоялност. Това са много важни неща за трайните връзки, това е нещото, което може би държи хората заедно. Разбира се, говорим за чисто биохимично ниво, защото в реалния живот знаем колко много неща имат значение..."

Освен изброените до тук хормони, своето място във формулата на любовта имат и феромоните. 

"Във всички случаи хората са чували за феромони - онези молекули, които примерно животните отделят и които им помагат да си намерят половинка. Има ги в почти цялото животинско царство, може би в цялото, има ги при насекомите, има ги при съвсем близките до нас маймуни и логично е било учените да си зададат въпроса наистина ли витае любовта във въздуха. Правят експеримент с жени, като на тях им дават в кутии тениски, с които мъже са спали две нощи. Идеята била тениските да поемат аромата на потта им. Това, което е било много любопитно за изследователите, е, че жените са били най-силно привлечени от аромата на онези мъже, които са имали различни от тези на жените гени за главния комплекс на тъканна съвместимост. Това е един комплекс от гени и той е нещо като пръстовият отпечатък на нашата имунна система..."

Проф. Александрова обясни също може ли любовта да лекува, каквито качества също ѝ се приписват. 

"Тук също са правени доста проучвания, особено с хормона на любовта окситоцин. Веднага искам да кажа, че няма такова лекарство, няма такава стратегия, която да използва окситоцин за лечебни цели. Но любопитното е, че той има много широк спектър от биологични активности, извън това, че ние го свързваме с гушкането и с любовта, той може да повлияе различни аспекти, особено когато организмът е в стрес. Има противовъзпалителни, антиоксидантни свойства. Проучвания при мишки са показали, че окситоцинът може да забави процесите на атеросклероза..."

Какво в крайна сметка е любовта?

"Лично аз намерих една формула, която реално включва всичко това, за което ние говорихме, че любовта това са половите хормони - тестостерон,  естроген, плюс допамина, който е известен като хормон на удоволствието, норадреналина, окситоцина, вазопресина. И какво сега, това ли е любовта всъщност, защото ако можехме с това простичко уравнение, и то при положение, че ние все още не сме проучили в детайли всичко, което тези хормони реално правят, но ако това беше уравнението на любовта, това може би би означало, че всеки един от нас би могъл да има любовна връзка с всеки един друг човек. Но ние знаем много добре, че нещата не се случват така в живота. Така че винаги в любовта ще има и щипка магия. Всички сами разбират, че в това уравнение има и едно голямо неизвестно, което си мисля, че ние няма никога да успеем да разгадаем и това му е хубавото всъщност..."