Да правим добро с вяра, за да наследим Божието царство

"В името на Отца и Сина, и Светия Дух! В днешния неделен ден ние си припомняме всичко, което Господ е казал за Страшния, за последния Негов Съд, затова и тази неделя на езика на църковния Устав се нарича Неделя за Съда.

Съдът е непременно условие за изява на справедливостта, на правдата. Съдът съществува толкова, колкото съществува човешкият род, защото във всеки конфликт има истина и има лъжа, и за да се яви истината и изобличи лъжата, хората привличат някакви посредници. Разбира се, в много случаи конфликтите, било то на личностно или на семейно ниво, в някакъв затворен кръг, се решават без всякакво посредничество, но понякога сблъсъкът на интереси бива дотолкова значителен, дотолкова силно влияе на тези, които участват в конфликта и даже на тези, които са вън от всякакъв конфликт, че става ясно: за неговото разрешаване се изисква външна намеса. Такава външна намеса е съдът.

Отивайки на съд, хората предават своя проблем, своя конфликт, сблъсъка на своите и чуждите интереси на трета сила, предполагайки, че съдията е безпристрастен, че той е способен обективно да разгледа конфликта и да произнесе това решение, което ще помогне да се утвърди истината и разруши лъжата. Съдът има напълно различен потенциал на влияние върху живота на обществото, защото съдът – това е светско учреждение, способно да утвърждава Божията правда. В крайна сметка какво представляват истината и лъжата в човешките дела? Това са праведност и греховност, и този, който е прав, защитава ценностите, заложени в неговото нравствено чувство, а нравственото чувство има за свой източник Самия Бог.

Нравствеността няма друг източник, освен Бога. Всички опити на хората, отказали се от Бога, да обяснят нравствеността, изхождайки от някакви социални, обществени, културни предпоставки, лесно се опровергават. Няма по-убедително доказателство за Божието битие от присъствието на нравственото начало в човешкия живот. Ето защо великият учен Имануил Кант казвал, че най-голямото доказателство за съществуването на Бога – това е звездното небе и нравственият закон в сърцето.

За това ни се дарува и постът – време за покаяние и молитва, защото без молитва не може да има и покаяние. А чрез покаяние и молитва ние можем да получим Божията милост и да се променим, т. е. да принесем истинско покаяние. Господ да ни помогне да се укрепим с тези мисли, с които се сподобихме чрез евангелското четиво, чрез молитвите, чрез Божествената служба, и, запазвайки тези мисли, без да ги разпиляваме, достойно да встъпим в попрището на Великия пост. Амин."

Патриарх Кирил

В рубриката "Съвременна Библия" – казват, че когато Ян Хус бил вързан на кладата дървата не горели добре, защото били сурови. Тогава една стара жена пристъпила и хвърлила сухи съчки, за да разгори огъня. Ян Хус я погледнал и извикал: "О, sancta simplicitas!" (О, свещена простота!) Той хранил хиляди хора като тази жена, но в нея мъченикът видял образа на човешкия ни род –типичният образ на човека, разпъващ своя любящ Спасител. Има много типични настройки в живота на човешкия ни род. Да останем в тях би било пагубно за живота на душите ни! Христос е тук, за да ни изведе от тяхното робство!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.