Владислав Георгиев: Преходът от живота в Париж към този във Видин

През 2015 година Влади и неговата тогавашна приятелка вземат решение да се преместят в Париж. Докато се устрои и стане легален жител там, Влади започва да танцува на улицата, като част от група улични артисти от цял свят, които демонстрират талантите си на минувачите. Късметът му е, че успява да се запознае с група танцьори от Алжир, които вече са завоювали едно от най-емблематичните места за улични изпълнители - най-известният булевард в Париж, "Шан-з-Елизе". Влади споделя, че тези места са строго определени и не могат да се заемат от произволни артисти, така че е имал късмет да се озове на толкова натоварено място, с хиляди минувачи, минаващи всеки ден. Това му донесло не само голямо удоволствие, но и доста добри доходи. 

По-късно Влади започва да работи като преподавател по хип-хоп танци в няколко училища в Париж, което му носи истинска удовлетвореност, тъй като е свързано с неговата страст. Въпреки това, не всичко е било лесно. Той признава, че дисциплината и възпитанието на учениците понякога създавали трудности, но той знаел, че трябва да бъде строг, иначе "ще ти се качат на главата".

След това започва работа като сервитьор в ресторант в Musée d'Orsay- една от най-значимите културни институции във Франция. Бивша железопътна гара, която през 1986 година е открита като музей, "Орсе" притежава една от най-богатите колекции на импресионистично изкуство в света. Музеят се намира на левия бряг на река Сена и ежегодно привлича милиони посетители. Понякога Влади дава и допълнителни смени като хост, който посреща клиентите и ги настанява. 

Но след всичко това, той взема важно решение - да се върне в родния Видин, въпреки всичките години, прекарани в Париж. 

"Липсата на семейството и приятелите беше една от причините да се върна. Вече започнах да не се чувствам добре там, психически, имах нужда просто да се прибера в България. Последните няколко години имах възможността да се прибирам лятото, дори и за Коледа, също се прибирах благодарение на хората, за които работех там, те ми позволяваха да се прибирам по празниците също, заради семейството, защото по принцип, по празниците във Франция е почти невъзможно да си вземеш отпуск, защото тогава е най-заето."

Когато говорим за Влади и неговия живот в Париж, ми се струва важно да споделя, че този период му е дал не само професионални възможности, но и емоционално обогатяване. Интересно е да научим какво той самият смята, че му е дала френската столица, което тук, в родния град, трудно би могъл да намери. 

"Научи ме да бъда по-позитивен човек, по-отворен, по-широко скроен към света, към това, което идва срещу теб, да не гледаш винаги черногледо на това, което се случва, защото това са временни периоди, които му се случват на всеки един от нас, но каквото и да се случи, знаеш, че винаги може да предстои нещо добро. Но аз се опитвам да игнорирам самата ситуация, обстановката, хората, опитвам се това нещо да не го приемам - тази енергия, не искам това да ме обсебва, да ме погълне изцяло, защото ако го позволиш... не казвам, че няма излизане, но няма да е хубаво за самия теб, като човек, като личност."

Няма съмнение, че тези години, прекарани в Париж, са му донесли много, но също така нека не забравяме, че животът му в чужбина също е бил пълен с трудности и е изисквал смелост и адаптация. Мечтата на Влади да се завърне тук, в родния Видин, е доказателство за неговата сила и желание да предаде част от това, което е научил, на мястото, което му е дало начало. Нашият Северозапад има нужда от хора като него - с амбиция, визия и страст. Надявам се, искрено, че Влади няма да се откаже и ще продължи да преследва мечтите си тук, въпреки трудностите, които неминуемо ще срещне. Защото той е истински пример за това как човек може да преодолее всяко препятствие, стига да има вяра в себе си и в бъдещето.

Повече чуйте в прикачения звуков файл