Огнян Исаев: Зрелостниците в област Враца намаляват заради бедността

Огнян Исаев

Снимка: Ива Антонова

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Разговор на Ива Антонова с Огнян Исаев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванадесетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма. Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на "Тръст за социална алтернатива". Накратко, тази негативна тенденция се обяснява с бедността, обвързването на образованието с пътуването до училище и възможността да се изхранват социално слабите учениците. Изследването е осъществено в областите Велико Търново, Враца, Кюстендил, Разград и Сливен, а за резултатите във Врачанска област научаваме от Огнян Исаев, директор на програма "Образователни възможности и постижения" в "Тръст за социална алтернатива":

"Основният най-ключов извод е, че над 50% от учениците, които завършват основно образование и продължават в етапа на средно образование - отпадат или не получават диплома за средно образование. Когато се направи съпоставка с броя на учениците на входа и изхода, колко са получили диплома за средно образование, нашите аргументи са, че част от ключовите причини, свързани с това отпадане и незавършване на средно образование са транспортът, липсата на училищно хранене и липсата на всички учебници по профилирана и професионална подготовка, които са платени на практика."

Може да се каже, че социалният статус дамгосва образованието. Безспорно бедността, в която живеят част от учениците влияе върху тяхната ангажираност в училище, каза още Огнян Исаев:

"Най-видимо това е, когато те продължават да учат или отпадат от училище и избират друг път - не малка част от учениците в 9-и, 10-и и 11-и клас са принудени от обстоятелствата да работят, да издържат семействата, да се грижат за по-малки братя и сестри. Нека не забравяме, че в Северозападна България почти всяко второ дете е с един или двама родители в чужбина. Това също оказва влияние и показва, че социално-икономическите измерения не са само някаква суха теория или рамка, а на практика предопределят житейското развитие на всяко дете и всяко семейство."

Повече по темата може да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Теодора Йорданова-Спасова