Да надникнем "Зад завесата на прехода"

В България – то е ясно – ако не от друго, всеки разбира от футбол, медицина и политика. И почти всеки разбира повече от всички други. Когото и да питате, без значение на кое стъпало в социалната стълбица се намира, има готова подробна концепция за справяне с всички наболели проблеми в държавата – демографията, социалните услуги, ситуацията с войната по пътищата, здравеопазването, ниските доходи и високите цени, Близкия и Далечен Изток, гладуващите в Африка, Църквата и футбола също. Всеки знае или поне подозира къде се коренят въпросните проблеми и чий демоничен ум стои зад невъзможността на България да е раят на земята, който – без никакво съмнение – тя напълно заслужава да бъде.

Има обаче едни хора, които поради ред причини поназнайват малко повече от другите. Парадоксално, но точно те по правило като че ли нямат особено желание да обсъждат нещата, които знаят. Може би защото причините да мълчат са доста повече. Само от време на време някой от тях все пак проговаря повече или по-малко откровено. И пак по правило нещата, които разказва, често пъти са по-невероятни от най-невероятната теория.

Един от тези хора е Калин Тодоров. Той сам се определя като едно от „децата на Политбюро“. Баща му Станко Тодоров е дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия, бивш председател на Народното събрание и бивш министър председател. С други думи, поне на теория Калин Тодоров е един от онези, които винаги са били подозирани в задкулисни игри и скрита власт, тежко наследство от бащите им наред с митичните червени куфарчета с милиони. Не е тайна, че за мнозина от тях подозренията повече или по-малко се оказаха верни.

Дали самият Калин Тодоров е пряко облагодетелстван от някогашното си положение или е само почти невинен наблюдател, единствено той си знае. Но едно не може да се му се отрече – определено познава драматичните събития и процесите, протичали в национален и световен мащаб през последните няколко десетилетия.

След неочаквания успех на първата му книга „Зад завесата на соца“, в която, както е видно и от заглавието, повдига завесата на процесите, протичали в България преди знаковата 89-а година, излиза и нейното естествено продължение. „Зад завесата на прехода“ разказва именно за този митичен Преход, по който все още се носим и който се превърна в цяла една нова епоха, със своите герои и злодеи, със своите кукли и кукловоди. Разказва за това как в България за втори път се роди капитализмът, кои бяха бащите му и в чии ръце в крайна сметка минаха капиталите. Как външни и вътрешни сили променяха и оформяха облика не само на България, но на целия свят в продължение на десетки години, всъщност далеч преди Прехода и дори далеч преди комунизма у нас.

Ако например не сте чували за движението „Долу срама“ в Русия, което през 20-те години на ХХ век приветства Октомврийската революция, ще се изненадате колко общи черти има с някои уж съвременни тенденции в обществото. Но за дупката в Царичина и невероятните конспиративни теории около нея вероятно сте чували. За пророчествата на Ванга и амбициите на Людмила Живкова. А за бизнесът с антики и с културни ценности и неговите принцове и императори с техните митични, така и ненамерени съкровища? За причините правителството на Жан Виденов да падне през онзи незабравимо суров в много отношения февруари на 1997 г. и слуховете, че зад това стоят сили далеч отвъд пределите на България? За големите планове за нов световен ред на тайните служби и по-малките на отделните техни възпитаници?

Калин Тодоров се опитва да даде своето виждане за събитията. За този нескончаем Преход, който дали изобщо е преход и дали някога ще има край – не се знае. За наследството от времето преди 10 ноември 1989 г. и за наследниците, които го поеха по един или друг, повече или по-малко почтен начин. За възхода на силовите групировки и техните босове – някогашни галеници на властта, а после първите, които същата тази власт отритна и остави по улиците да се справят както могат, ако могат. За съдбата на златните наследници на хората от първия и втория ешелон на някогашната номенклатура. За шумните съдебни процеси срещу знакови политически фигури и за покушенията срещу редица представители на явната или не толкова явна власт, на бизнеса и финансите.

Калин Тодоров, както казахме, е едно от децата на някогашното всесилно Политбюро. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“. През целия си живот обаче работи като журналист в различни медии – Българската телеграфна агенция, БНТ, вестниците „Отечествен фронт“ и „Отечествен вестник“, както и на свободна практика. Отразявал е събитията около убийството на Георги Марков, атентата срещу папа Йоан Павел II, падането на Берлинската стена и т.нар. „цветни революции“ в България и Румъния. И за всички тях той има свои виждания, съмнения и догадки, които споделя с читателите си без да настоява те да приемат неговата истина. Достатъчно е просто да им даде друга гледна точка, която да ги накара да се замислят. Дали наистина в България имаше Преход или…?