С годините сме свикнали с образа на Мира Добрева като журналист и телевизионен водещ. Дълго време тя беше лицето на сутрините ни, гласът, който ни пожелаваше „добро утро“. В този образ някак естествено се вписа и първата ѝ книга „Столетниците“, която се появи през 2020 г. като продължение на едноименния телевизионен проект. През 2024 г. обаче на пазара излезе нейният първи роман „Светулки зад решетките“, а той разказва една съвсем различна история.
„Светулки зад решетките“ се чете много бавно. Той е от романите, които те спъват като окови на краката, но не защото не е четивен – дори напротив. Заради историята, която разказва е. Така че ако търсите бързо четиво за развлечение, не посягайте към тази книга, защото тя ще ви задави. Ще ви смаже. Ще ви прегази като тежко натоварена кола, в която седят всички ваши предци. И тя наистина носи непосилно тежък товар, но това е товарът, който ежедневно носят на раменете си хиляди, дори милиони хора, засегнати от някаква зависимост.
За да си засегнат от зависимост, не е задължително да употребяваш някаква субстанция – достатъчно е някъде около теб да има човек, който го прави. Отровата на алкохола и наркотиците никога не унищожава само прекия си приемник. Чрез зависимия тя убива и всички съзависими, оказали се прекалено близо.
„Светулки зад решетките“ разказва историите на няколко тежки алкохолици, с които видинчанката Вáлма се среща, докато търси изход от собствената си пристрастеност, от миналото си, от себе си и света, които вече не може да понася. В пореден и може би последен отчаян опит да промени нещо, тя доброволно постъпва в психиатрично отделение.
Прекрачвайки прага на психиатрията обаче, Вáлма несъзнателно е направила онази решаваща първа крачка към справянето с проблема. Крачката, за която говорят всички психолози и психиатри, а именно – признанието, че проблем има. Че една-две-три бири след вечеря са точно толкова голям проблем, колкото е и литър водка на закуска. Че независимо колко лесно ти се струва, на практика е изключително трудно да спреш спускането по тази коварна пързалка, особено когато си минал една невидима граница, отвъд която вече не ти вземаш решенията, а твоят убиец.
Ако през 20-те години на ХХ век Михаил Булгаков, усмихвайки се горчиво, се питаше дали все пак има полза от алкохолизма, то век по-късно, през 20-те години на ХХI век Мира Добрева вече не оставя съмнение по този въпрос. От алкохолизма няма как да има полза, независимо от кой вид е, колко е тежък и къде се коренят причините за него. Въпреки това романът ѝ „Светулки зад решетките“ няма претенциите да дава отговори, но определено дава насоки за търсенето им, навлизайки дълбоко в психологията на проблема. Например разкрива в цялата ѝ гротеска уродливата истина зад привидно изрядното семейство, отразяваща се в децата. За домашното насилие и замитането на този проблем под килима, за фалша, самотата, загубите на любими хора, усещането за безсилие, изоставеност и безизходица, за невъзможността да се впишеш.
Лавирайки успешно между минало и настояще, Мира Добрева проследява зараждането на проблема стъпка по стъпка, поколение след поколение, за да покаже, че нищо, което правим, не остава без последствия след нас. Че всички ние рисуваме образа на онези, които идват след нас. От постъпките и думите ни зависи какви хора ще бъдат наследниците ни, с какви демони ще се борят, какви ангели хранители ще имат на своя страна и дали изобщо ще имат такива.
Проследява обаче и онези мъчителни, почти невидими стъпки, с които пътят към излизането от порочния кръг започва. Парадоксалното е, че за героинята на Мира Добрева този път започва именно в психиатрията, когато тя доброволно минава по пътеката на срама, сред мизерията, вонята и мрака, зад решетките на това безрадостно място, на фона на почти деспотичното отношение към пациентите. В среда, която би пречупила всеки друг, Вáлма намира своя път към избавлението. Намира интимността, разбирането и топлината, от които е имала нужда още преди да се роди, но така и не е получила. Намира причини да обича, да вярва, да се надява. След множеството пътища без изход, които е извървявала през годините, този е последният, за който има сили.
Което, разбира се, не гарантира, че избавлението е възможно.
Неправителствени организации от Северозапада - "Кауза Северозапад" - Монтана, "Северозапазване" - Видин и "Приобщени в действие Ромакт Враца" обединиха усилия в поредица от благотворителни събития. Преди Великденските празници са с нова кампания "Стари традиции за новото поколение". Сред първите, които посетиха, са децата от училище "Христо Ботев" в..
В Професионалната гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин ученици сами приготвят храната, която след това се предлага в учебния ресторант. Приготвянето на храната, която от предишния ден е поръчана за обяд, започва с първия учебен час, разказват ученици. "В нашите часове по готвене готвим за учителите и за други ученици, които..
Точиларството е един от изчезващите занаяти в наши дни. Все още обаче има хора, които го крепят. В малката, но кокетна работилница на Цветомир Боянов до видинското кино, звучи приятен рок, а той приема поредната поръчка от един господин да наточи самоделен нож и моята за заточване и полиране на едно старо острие. Докато говорим, ръката му..
На 14 март отбелязваме Световния ден на съня. Целта е на този ден да се обърне внимание върху значението на съня за здравето на хората. Според множество изследвания на специалисти осемчасовият сън е оптималната норма, при която човек би следвало да се чувства в добра кондиция за да посрещне ежедневните си дейности. Според други изследвания, 7 часа..
Настъпва пролетта и разходките на домашните любимци стават все по-чести и по-дълги. Как обаче да предпазим дългокосместите породи кучета, а и не само такива от опасните бълхи, кърлежи и дори от комари ще научим от международния съдия-кинолог Елена Павлова от Монтана. "Преди всичко трябва да знаем, че кучетата независимо дали са дългокосмести или..
В Международния ден на реките природозащитната организация WWF започва активна работа по опазване дома на видрата – вид, застрашен от изчезване у нас. Възстановяването на влажните зони години наред е една от най-важните мисии на WWF в България. Сега с кампанията си "Абонирай се за природата", в навечерието на Часа на Земята, WWF издига дейността си..
В писмо до министерството на земеделието Българският фермерски съюз поиска да участва в подготовката на законопроекта за скъсяване на веригата за доставка на хранителни продукти. От съюза изтъкват и необходимостта държавата да създаде условия за провеждане на повече фермерски пазари, на които земеделските производители да могат да продават..