Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ледниците във фокуса на Световния ден на водата

На 22 март ще отбележим Световния ден на водата. Темата на Световния ден на водата тази година е "Опазване на ледниците". На фона на проблема с безводието от минала година съществува трайна тенденция към поява на водни дефицити, каза проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, част от екипа на платформата Климатека. Тенденцията се проявява в последните години и според прогнозите и повечето климатични модели ще се задълбочи в бъдеще. Това е свързано с глобалните промени в атмосферната циркулация в нашия район. Последните 2 години бяха изключително сухи, като това може да го адресираме не само към тази тенденция, но и към краткосрочната цикличност на валежите. 

"Самите валежи по принцип имат колебания. Общо взето за нашата страна колебанията могат да бъдат от да кажем 50% от нормата до 2 пъти в сравнение с нормата на много места. Така че тези 2 години донякъде ги адресирам и на естествени колебания, но като цяло тенденцията е такава, което означава, че тези години ще зачестят и може би засушаванията ще бъдат по- силно изразени, отколкото сме свикнали в миналото", смята проф. Емил Гачев

По думите му сега разчитаме на едни леко закъсняващи пролетни валежи, които ако не се случат, ще стане изключително сериозно. Липсата на снеговалежи също е една от тенденциите на климатични промени за България.

"Тук нещата са неравномерно разпределени, но като цяло тези сухи зими се обуславят от промените в общата атмосферна циркулация, тъй като общо взето арктическият басейн, Северния ледовит океан - него го наричат кухнята на времето за северното полукълбо и в последните години той е доста топъл. Става въпрос топъл в сравнение със средните температури обичайно.  Ако отидем да се изкъпем няма да ни е топло, но в сравнение със средните температури, които се наблюдават в тази област през зимата, температурата му стои висока и от тази причина всъщност се понижава налягането на тази полярна област и цялата атмосферна циркулация се изтегля на север, включително и тези въздушни маси, които трябва да донесат в България влага и валежи през зимата. И специално за зимата, това е една тенденция, която се оформя и много сериозно удря върху количеството на снеговалежите, разбира се, в комбинация с повишаващите се температури, тъй като те обуславят по- слабото задържане на снежната покривка. Иначе като цяло за момента валежите ни като тенденция не са намалели, но моделите показват, че трябва да очакваме намаление в бъдещите десетилетия", каза още проф. Емил Гачев.

По инициатива на ООН и на Световната метеорологична организация тазгодишният Ден на водата е посветен на ледниците. Наред с това се учредява и специален ден за опазване на ледниците, който ще бъде на 21 март. Тази година ще бъде отбелязан първият такъв ден. Причината е, че през 2024 година на много места по света бяха отбелязани рекордни свивания на ледниците и това буди тревога у учените. 

Ледниците имат две основни функции, които са много важни- едната е осигуряването на воден ресурс, другата е климатичната функция- наличието на лед понижава локално температурата в местата, където са ледниците.

В България има два микроледника във високата част на Пирин планина, които проф. Емил Гачев със свои колеги от различни институции наблюдава повече от 15 години. Вече имат данни за големината им и как тя се изменя във времето. Последното десетилетие маркира една много тревожна и остра тенденция към тяхното свиване. Така че, ако така продължат нещата може би до 15-20 години може да изчезнат, посочи експертът.

"Това, което ние ще загубим, е от една страна природно наследство, тъй като това са едни от най- южно разположените постоянни, снежни и ледени маси на стария континент. И от друга страна самите те са един природен архив, по който можем да разкрием, да намерим информация за условията в миналото, включително да кажем в рамките на 150, дори 200 години тази информация ще бъде загубена за нас и то безвъзвратно". 

Важно е хората да знаят, че в ледниците понастоящем е заключена около 1.5% от водата на планетата или това е повече от половината от прясната вода. Т.е. това е най- голямото им значение като пресноводен запас. Те определят баланса на цялата планета. Т.е. когато ледниците започват да се топят стопената вода отива в морето. И тъй като ледовете имат огромен обем, това води до повишаване на морското ниво. За последните 50 години повишението на морското ниво е някъде около 12 cм, за последните 150 години около 20 cм, но, ако се сбъднат лошите сценарии за затопляне на планетата до края на века се очаква повишаване на нивото между 1 и 2 метра. 

Цялото интервю с проф. Емил Гачев може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

От Горни Лом до Манила: Мечтата на Венислав Антов, която стана реалност

Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална..

публикувано на 02.10.25 в 17:05

Открива се груповият лов на дива свиня

На 4 октомври, събота, се открива груповият лов на дива свиня. Според ловците този лов е голяма тръпка. 1700 човека са заверили членските карти във видинското ловно-рибарско дружество. Всички, които излязат в събота на лов, ще преминат инструктаж. "За всяко едно откриване се правят графици за лов, къде ще се ловува, в кое ловище дадената ловна..

публикувано на 02.10.25 в 15:33

"Думата имат старейшините": Спомени от банковото дело във Видин

В "Думата имат старейшините" днес ви срещаме с Маргарита Труйкова, която е работила дълги години като директор на банка "ДСК" във Видин.  Тя е родом от Софийско, следва висше образование в Свищов. Докато е студентка в икономическия университет се запознава с нейния съпруг, който е от Покрайна и именно това запознанство я праща във видинското..

публикувано на 02.10.25 в 15:00

Реставрират втория по големина храм в България

Текат реставрационни дейности на катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин. При изготвянето на проекта за реставрация е използван традиционен подход, включващ изследването на развитието на обекта от създаването му до днешни дни. Анализирани са събитията в хронологичен план - намеси вследствие на стареене на материалите,..

публикувано на 02.10.25 в 14:00

Читалището в Сталийска махала е с нов облик

Напълно обновено и с модерна визия е читалището в Сталийска махала. Културното средище се намира в голяма двуетажна сграда в центъра на ломското село и благодарение на извършен вътрешен ремонт салонът и помещенията са изцяло ремонтирани и са с нов приветлив вид. Дейностите включват ремонт на всички помещения, изградени са санитарни възли, подменена е..

публикувано на 02.10.25 в 14:00

В "Музикална зона" на 02 октомври 2025 слушаме популярни музикални произведения

На първи октомври бе Международния ден на музиката. По този повод задаваме въпроса: що е музика? Отговорите търсим от различни автори, писатели, мислители и композитори, слушайки известни произведения от класическата литература до джаза. Слушайте н и всеки четвъртък след новините в 11 ч. и в ранното нощно петъчно утро от 2 ч.

публикувано на 02.10.25 в 09:00
Диригентът на мъжката вокална формация

Древни химни ще звучат във Видин в изпълнение на „Светоглас“

Празничен концерт с участието на мъжката вокална формация "Светоглас" ще се състои в катедралния храм "Св. Димитър" във Видин днес, 1 октомври. Проявата е посветена на 1700 години от Първия вселенски събор в Никея. По време на концерта ще звучат песнопения от новия албум на "Светоглас" - "Древните химни на православието". Повече за него, както и за..

публикувано на 01.10.25 в 15:45