Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да градиш себе си, за да станеш човек, дето семейството да не го е срам от тебе! Ако ви е трудно, не се притеснявайте - някой вече се е погрижил да го опише в детайли, с всички мъчни за преглъщане подробности.

За страничния наблюдател Северозападът най-често е тъмно място, направо дивашко, малко просташко, населено от неповторими грубияни без грам възпитание. Място характерно най-вече с пиене, бой, сръбски турбофолк, дебелашки хумор, високоволтови ругатни и непонятен диалект. Мнозина вярват, че да говориш за Шекспир и Омир на север от Враца е категорична заявка, че въобще не ти се живее. Е, за диалекта може и да са прави. Той си е истинско чудо на езиковото изкуство - няма две мнения. И за другото може да са прави, но то далеч не е всичко, което Северозападът може да предложи.

Младият писател Александър Скалд запретва ръкави и се заема да повдигне завесата, за да покаже истинското лице на този неповторим регион от България, на това тайнствено и страховито място, което мнозина обичат да подценяват и да превръщат в пародия. Независимо от перманентната немотия, вечната борба за оцеляване и суровото ежедневие, това е място, пълно с веселяци, с приятелства, любов, силни връзки, смях, надежди. Нищо изключително, но въпреки това по свой начин уникално. Но може би по-ценното е, че разказвайки собствената си история - тази на едно хлапе от село Златия - и историите на своите приятели, той всъщност разказва как живеят децата в този беден на пари, но богат на душа Северозапад.

Сборникът „Северозападни разкази“ ни връща във времената от преди смартфоните, цифровата телевизия и интернета. Същите ония времена, в които на училище ходехме пеш, джобните за седмицата свършваха още във вторник, най-късно в сряда, майките все още не бяха обявили глутена за враг №1, защото си имаха далеч по-сериозни и най-вече истински проблеми, а през зимата снегът все още не изненадваше никого. Връща ни в противоречивите времена на дебеловрати мутри със златни ланци, на нямане и несигурност, на глад и необходимост да си креативен до безумие, за да оцелееш. Сурово място в сурово време!

И в това място и време група момчета връхлитат в живота с хъса на хора, които нямат представа, че стоят на пътя на бедствие. Александър Скалд или Алекс Дебелио, но не защото е дебел, ни вкарва направо в сърцето на Лесотехническата професионална гимназия в Берковица или иначе казано Талашо, в компанията на талантливия ръгбист Цурата, Росен Суека, Ну, Тихо и още няколко подобни образа, все отбор класни пустиняци. А обитателите на Талашо са повече от колоритни, типично по северозападняшки, с кураж за вселенска инвазия и амбиция да живеят така, както другите нямат смелост. Но преди това трябва някак да избутат училището, разбира се, по възможност без да ги спипат в някоя издънка. Те нямат представа, че уроците, но онези - истинските, всъщност тепърва предстоят.

И някак неусетно, наред с литература, математика и дърворезба, те прохождат в отговорностите, за които не са си давали сметка, и започват да се учат на лоялност, любов, мъжество, отстояване на себе си. Правят първите си крачки в света на възрастните, само за да разберат, че там въобще не е така, както са го мислели. Нито е толкова лесно, нито е толкова просто.

Изпълнен с неподражаем северозападен хумор, с носталгия и неповторими образи, поднесен на характерния диалект, сборникът „Северозападни разкази“ без особени претенции ни запознава с истинската история на едно хлапе от село Златия и неговите приятели, тяхното порастване и осъзнаване. А всъщност това е историята на всички като тях, родени в оня затънтен и мистериозен край на България, на брега на Дунав, където май все пак кръвта е малко по-друга, водата е „твърда“, езикът също е „твърд“ и нямаш особен избор - налага се и ти да си твърд.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион.  В..

обновено на 21.03.25 в 15:15

Социални работници в Кула: Работим на терен, опитваме се да сме в помощ на хората

В Дирекция "Социално подпомагане"  - Кула избраха "Социален работник на годината" и така  отбелязаха професионалния си празник - Световния ден на социалния работник, който честваме през третия вторник на март.  Служителите от дирекцията отличиха Биляна Данкова , началник отдел „Социална закрила“. Признанието носи и още по-голяма отговорност, каза..

публикувано на 21.03.25 в 15:01

Отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун

На 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун . Датата не е избрана случайно, тъй като Синдромът на Даун се причинява от тризомия на 21вата хромозома, тоест наличие на три копия на тази хромозома, вместо на две. Хората с този синдром често са наричани "слънчеви“ , заради обичливия нрав. С какво се характеризира това..

публикувано на 21.03.25 в 13:27

Отбелязваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър  си говорим за това прекрасно изкуство, което пренася зрителя в свят на магия и въображение. С всяко движение на куклите и всяка реплика на актьора оживяват героите, които разказват истории, пълни с вълшебство и емоция. Този театър не се нуждае от огромни декори или сложни технологии, а от умението да..

публикувано на 21.03.25 в 10:06

Ледниците във фокуса на Световния ден на водата

На 22 март ще отбележим Световния ден на водата. Темата на Световния ден на водата тази година е "Опазване на ледниците".  На фона на проблема с безводието от минала година съществува трайна тенденция към поява на водни дефицити, каза проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, част от екипа на..

публикувано на 20.03.25 в 16:30