Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

| обновено на 21.03.25 в 15:15

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион. 

В рубриката "Добро утро кмете", днес ще посетим село Шипот в община Димово. За него няма много информация, трудно може да се намери такава и в самото село, където са останали само няколко местни жители, плюс две новодошли ромски семейства. 

Помня един събор в това село, на който преди доста години имах възможността да присъствам. Площадът бе изпълнен с хора- на празника на селото специално бяха дошли гости от цялата страна. Свиреше музика, цареше празнично въодушевление, виеха се хора, деца тичаха навсякъде, за тях имаше  люлки, а по сергиите - най-различни лакомства. 

Във външните фурни, каквито тук имаше във всяка къща, се печаха цели агънца. На масата хората се хвалеха по колко домашни животни имат, с колко са увеличили кошерите си и колко мед са добили, с какво са засадили градините си и как са постегнали родните домове. В язовира, намиращ се точно до крайните къщи, плаваха ята гъски и патици, а районът наоколо бе пълен с дивеч. 



Днес тук цари тишина. Това е и първото ни впечатление за Шипот. Хубавите преживявания са само далечен спомен. До селото едва се стига по надупчения и с напукан асфалт път. Табелата с името Шипот е стара и ръждясала, а за да не падне е подпряна с метален прът. От АПИ сякаш не са разбрали, че тук също има населено място, за да я сменят с друга, по новите изисквания. 

Обстановката в селото също навява тъга. Дори в центъра му растителността е превзела дворовете на къщите, селският някога магазин е с пробит покрив, от селското училище е останала само малка част от една стена, за да напомня може би, че тук някога е имало сграда, че в обраслия днес двор, в който не може дори да се влезе, някога са се се разпъвали дълги маси и всеки е носел храна за общата трапеза на 1-ви май. Единствено запазена тук е селската градинка в центъра, където се издигат два паметника. Оказва се, че са на двамата партизани, излезли от това село. И не само това- 35 години след началото на демократичните промени, в кметството се пазят и портретите им- поставени в рамки, а на сградата на бившия селски магазин са поставени и техни възпоменателни плочи.   

Галя Петкова, кметски наместник на село ШипотЗа живота в Шипот и странностите на съдбата разговаряме с кметския наместник, 73-годишната Галя Петкова:

"...Бъдеще няма за това село. Ние се надяваме оттук да минават повече хора към хижа "Извор" и манастира. Една чешмичка има там долу, която ние поддържаме. Ловджиите си направиха масичка, сложиха пейки и се събират там. Не виждам обаче някой, който да се върне да живее тук... 

И въпреки всичко, аз си го имам това село за наше, въпреки че не съм родена тук. Никога не бих го сменила за живота в града. То е малко, тихо, спокойно кътче, в което можеш, колкото и да си изморен вечер, сутринта да станеш и да бъдеш, както казват- "кукуряк". Аз никога не бих се върнала във Видин- там отивам, свършвам си работата и се връщам. Тук ми е спокойно и тихо..." 

А в селото се надяват, че тези, от които зависи бъдещето на Шипот, ще се намесят така, че жителите му да имат повод да запазят добри спомени и от последните години, не само от тези по времето на социализма. Така портретите на партизаните от едно време, сигурно няма да ни посрещат вече на стената в кметството...

Целите интервюта и подробности по темата- в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47

Мездра ще получи експертна помощ при определяне размера на такса "битови отпадъци"

Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..

публикувано на 18.09.25 в 16:41

Валентин Симеонов: Трябва да се научим да ценим водата и да я използваме рационално

18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята.  Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..

публикувано на 18.09.25 в 16:37

Самодейци от Замфирово играят „Опечалена фамилия“ в Лом

Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..

публикувано на 18.09.25 в 16:04

Живот, посветен на армията: Спомени от видинското поделение

В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..

публикувано на 18.09.25 в 15:00
Доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (вляво) и Илко Цветков, уредник сектор

Доц. д-р Здравко Димитров: Рациария може да бъде двигател за културния туризъм във Видинско

Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ.  Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...

публикувано на 18.09.25 в 14:50

Чирен вече има свой символ

За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..

публикувано на 18.09.25 в 14:00