Светлин Тачев: Желанието за нормализация замени това за промяна

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Светлин Тачев в ''Посоките на делника'', 27 март 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Счупена ли е демокрацията и нуждае ли се от оздравителни механизми? Достигната ли беше делегитимацията на политическата система в страната? 

На фона на тези въпроси, произтичащи от огромните скандали, политически трусове и безпрецедентни ситуации в Народното събрание, се навършиха два месеца от 16 януари, когато кабинетът Желязков положи клетва и пое властта. 

В края на месец март близо половината от българите предпочитат настоящето правителство да продължи да управлява, отколкото поредни предсрочни избори, сочат последните социологически проучвания. 

Изпълнява ли властта обявените приоритети и започна ли страната да се движи в правилна посока? 

Ще продължи ли демокрацията да бъде осакатявана, вместо да се потърси оптимизация на процеса? 

Ще се задълбочават ли и занапред проблемите в избирателната система? 

Политическата обстановка дискутираме със Светлин Тачев, политолог от социологическата агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: Малко повече от 2 месеца изминаха откакто най-сетне България получи своето редовно управление. Въпросът е, за това време Вие виждате ли този параход да е тръгнал в някаква посока? Другото, което е, лично според Вас, даже не като експерт, допадат ли ви действията на властта?

"Последните два месеца се случиха много работи. За толкова кратко време имаме решението на Конституционния съд, идеята да се отправим към Еврозоната, дори разпускането на парламентарната група на партия МЕЧ, което беше скандалът от последните дни. Много неща се случиха. Какво обаче виждаме? Правителство можа да се случи все пак, беше направено, макар и много трудно, с цената на много компромиси. Естествено решението на КС поправи до някаква степен една несправедливост, защото друга политическа сила - Величие, за 0,001 от процента остана извън Народното събраение. Тя вече е вътре, но по този начин разбърка картите на народните представители, с което правителството в момента разчита на 121 народни представители, тоест на санитарния минимум за мнозинство. Това дава друг проблем, друг дефект в управлението - ще трябва да се търси подкрепа и от други политически сили. Там има две такива, които като че ли водят битка помежду си кой да е този, който ще подкрепя. От едната страна имаме ДПС-Ново начало на Пеевски, който на практика подкрепя кабинета, въпреки че в началото започна с идеята, че трябва да се върви към предсрочни избори. В момента с гласуванията си показва, че това е едната формация, която директно си подкрепя правителството. А то има комфорта на това да се възползва от тази подкрепа. Другата формация е ПП-ДБ, която до голяма степен иска тя да е тази, която да подкрепя, защото и за двете формации, включително и за управляващото мнозинство, има една важна цел. Първата беше бюджетът, но той мина. Следващата е Еврозоната. Това правителство има шанс да се запише в историята като правителството, което е вкарало страната в Еврозоната. По този начин ще оправдае, на част от политическите сили в него, говоря специално за ИТН и БСП, които играха ва банк, влязоха в това мнозинство, и двете бяха основни политически опоненти на ГЕРБ-СДС, едните в продължение на десетилетие, ИТН искаха да ги чегъртат... в момента успех с влизането в Еврозоната може да се представи пред избирателите им като успех, който са постигнали и затова са го направили, за да могат да тласнат страната напред. Това, разбира се, означава, че правителството на този етап и сигналите, които се дават, то би издържало до излизането на докладите, с които да се разбере дали България ще влезе в Еврозоната. След това може вече да се мисли и за нови предсрочни избори. На практика това управление по своята същност се крепи само и единствено на лични интереси на всяка една от политическите сили. Общият интерес е то да продължи малко по-дълго, за да може да извлекат максимални ползи от него. Случаят с това, което стана около изборите, около това, че КС вкара с решението си и Величие? Това по-скоро затвърди недоверието в изборния процес, хвърли още една сянка върху демократичната политическа система в България, която и без това е в условията на криза. Аз го наричам криза на демокрацията, защото има ниска избирателна активност, ниско доверие в институциите, в партиите. Аз дори и във Вашето предаване съм очертавал, че ние вървим в един друг коловоз на кризата на демокрацията, която е отвъд общоевропейската криза на демокрацията, която беше следствие на световната икономическа криза. Ние тръгваме по един път, тоест ние пътуваме по него, в който страната ни дълго време нямаше редовен кабинет. От друга страна, част от институциите не бяха попълнени, бяха с временно изпълняващи длъжността, с изтекли мандати. Сега постепенно това нещо започва да се възстановява и да се поправя. Но по пътя на този процес има още дълго да се върви. Решението на КС хвърли сянка отново върху честността на изборите. Включително наше изследване на независимата ни изследователска програма на социологическа агенция "Мяра" показа, че едва 16,5 % смятат, че изборите през октомври миналата година са били по-скоро свободни и честни, а над 60 % - точно обратното, че не са били свободни и честни. Това е симптом. Оттук насетне важното е да видим дали може изобщо този процес да бъде обърнат, тоест да се върви към заздравяне и към завръщане към повишаване на доверието на българските граждани в изборния процес, защото този проблем съществува от 2022 година. Тогава т.нар хартиена коалиция - БСП, ГЕРБ и ДПС, отмениха изцяло машинния вот и хвърлиха съмненията, че това се прави целенасочено, за да удоволетворява специфичните им електорати. Което пък до голяма степен доведе до злополучния първи тур на местните избори през 2023 година, когато машинният вот беше отменен и беше пуснат отново на втори тур. Тогава се видя и огромният брой невалидни бюлетини. Оптимизацията на изборния процес, която трябваше да бъде в прогресивен план, да се елиминират всякакви възможности за грешки, всъщност тръгна наобратно, за да стигнем до изборите от октомври миналата година, които пък чрез видеонаблюдението, което се оказа една много добра опция, показа всъщност каква некомптетентност, да не казвам груба дума, но дори и неграмотност, има в СИК-овете, включително и недоброжелателност. На най-ниско ниво можете да видите как се правят промени, проблеми и това естествено рефлектира върху изборните резултати. Подобно нещо със сигурност е имало през годините и на други избори, но в случая фактът, че Величие не успя да влезе в НС с едва няколко гласа, това беше нещото, което даде да се задълбочи темата. Насетне много важно е как ще се подобри или промени, тоест той трябва и да се подобри и да се промени Изборният кодекс... надявам се това да се случи не както стана с промени в Конституцията, тоест да бъдат писани на крак, да трябва да се дописват, да трябва да се променят. Има възможности, с които да се оптимизира процесът. Грешки винаги ще има, проблеми винаги ще има, но до голяма степен е важно и да се върне някакво доверие в изборния процес, а това може да мине и с връщането на машините, което няма желание да се случи, и с преброителни центрове, които да доведат до малко повечко повишаване на професионализма, кадри, които биха броили изборите, ако има хартия. Има възможности. Струва ми се, че това управление на този етап като че ли няма алтернатива, защото и опозицията е раздробена. Дори непонасяща се помежду си, което е идеално за едно управление, в което ти управляваш, имаш някакво мнозинство, макар и крехко, а дори и части от опозицията те подкрепят, с което да прокарваш закони и да не се надяваш на плаващи мнозинства, които да не са достатъчно стабилни. Тук можем да говорим и за стабилност в плаващите мнозинства от това, което виждаме в момента".

Радио ВИДИН: Настоящият парламент, особено след всичко, което стана обществено достояние, всичко, което можем да кажем, че винаги се е подозирало, той легитимен ли е?

"Вече има решение на КС, така че на практика е легитимен. Щом съществува, го има. Друг е въпросът, той по-скоро е морален: дали, щом има разместване в Народното събрание, този парламент и това управление, могат ли да се считат за достатъчно легитимни? Все пак има решение на КС, така че няма как да се говори с категоричност тук... остава един морален привкус, който може да се разглежда и който би попаднал в тази сфера доколко това е морално от гледна точка на факта, че има управление, в което има разместване... по този начин Ви отговарям".

Радио ВИДИН: Последните социологически проучвания, като това е голям парадокс за мен: по-голяма част от българите изглежда предпочитат настоящата власт да продължи да управлява. Да, това е разбираемо до някаква степен. Ще се върна обаче в началото на разговора ни, за да допълня нещо към казаното от Вас. Безпристрастно погледнато влизането в Еврозоната трябва да е началото на съществения мандат на това управление, а не неговия край.

"Това вече е въпрос на интерпретации. Зависи дали след това желанието за управление ще продължи или ще се търсят бързи избори. Колкото по-дълго се задържи това управление и то чувства някаква стабилност, макар и с подкрепа от страна на опозиционни формации, толкова по-дълго може да се закрепи на власт. Има няколко проблема. Единият от тях е ситуацията, която в България на практика все още изглежда спокойна, но виждате каква ситуация има на Балканите, в останалите страни около нас. Не само политически, но и социални проблеми, доведоха до ескалация, до мащабни протестни мобилизации. Правителството, ако успее да не допусне нещо съществено, което да отприщи политическо недоволство, гражданско недоволство, може да продължи да съществува малко по-дълго. Ако обаче не успее, то може и да предизвика нова вълна на протестни мобилизации. Връщаме се тук и на въпроса, защо гражданите са по-скоро съгласни да подкрепят подобно управление? Просто защото са изморени. Серията от предсрочни избори със сигурност изхаби дори очакванията за промяна, насочи ги в процес на отрезвяване, с който просто да търсим нормализация на политическата обстановка, с което да се нормализира и политическата среда, включително обществената среда за живот. Това може да се разглежда и като, свързано е и с потенциала за протестна наличност в българското общество, защото ние като че ли използвахме този ресурс, който в момента се вижда по улиците на други балкански държави, през 2020 година... малко по-рано, отколкото те. В момента те са в ситуацията, в която ние бяхме през 2020 година. Затова като че ли в България няма чак такива големи сътресения. По-скоро вървим от желанието за промяна към желанието или ние вече сме в състояние на това да искаме нормализация на политическата среда. Едно правителство, дори да не се справя достатъчно добре с възможностите, които има, то като че ли може би се разглежда и като възможност за някаква, поне временна политическа стабилност. Аз така разглеждам дори самите политически сили и състоянието, в което се намират. На тях им трябваше, те имаха необходимост - и управляващи, и опозиция, за временно премирие. След определено време, в което те са си починали и са регенерирали силите, да влязат в ново политическо противопоставяне. Можем да приемем, че това е състояние на временна подготовка за ново политическо противопоставяне в България".

Радио ВИДИН: Да погледнем опозицията. Ако приемем, че МЕЧ ще бъдат възстановени (б.авт. това се случи в сряда сутринта), можем ли да очакваме общ фронт между тези според мен приличащи си формации: тази на Р. Василев, Възраждане и Величие?

"Много трудно, защото колкото и да си приличат, толкова са и различни помежду си. Тук по-скоро говорим за формации в една политическа ниша, която те трябва да делят помежду си. Това, поне отстрана на Възраждане като най-голяма спрямо останалите две, ми се струва невъзможно. Това все пак е и конкуренция. Освен, че действат в един сектор, те са конкурентни. Дори да има ситуационна подкрепа, те са твърде малко като брой народни представители, за да могат малко или много да направят нещо. Тук идеята за вот на недоверие в момента е абсолютно невъзможно да бъде реализирана, защото мнозинството плюс двете опозиционни сили- ДПС-Ново начало и ППДБ, не биха подкрепили подобен вот на недоверие просто защото трябва да стигнем целта на това управление на този етап - Еврозоната. Докато има тази цел, това управление ще продължава да бъде стабилно. Въпреки че се водят и битки, пак казвам, между ППДБ и ДПС-Ново начало на Пеевски. Въпреки тези битки, въпреки дори проблемите вътре в коалицията, все пак общото, идеята все пак да се постигне някакъв исторически успех, движи правителството напред и го поддържа стабилно".

Радио ВИДИН: Притеснява ли Ви случващото се в Турция? Ние често мислим за фронта в Украйна, но пък Турция е на няколко часа...

"Това е симптом. Много опасен такъв. Подобно нещо се случва и в Румъния. Това е симптом за отстъпление на демокрацията и настъпление на авторитаризъм. Подобно нещо се наблюдава не само там, но и в различни точки на Европа, пък и включително отвъд океана в САЩ. Ние сме в една ситуация, епоха, в която демократичната политическа система, която познавахме до днес и която беше възприемана за даденост, започва да се подлага на напрежение от страна на авторитарни тенденции, които в даден момент и без съпротивителни сили могат да я изтласкат от полето на историята. Това е много опасна тенденция, която постепенно започва да се забелязва не само там. Дори, ако трябва да вземем Унгария и забраната за Прайдове, LBGT общността и т.н, дори това е също някакво отстъпление от страна на демокрацията. Не толкова защото се забранява точно на тях да протестират, а защото изобщо се забранява тази идея да могат те по някакъв начин, не става въпрос дали някой ги харесва, а възможността за подобно нещо. Същото е в Румъния. Когато подложиш и сложиш политическо решение да спреш даден кандидат, колкото и да е приятен или неприятен за масата, това поставя под съмнение изобщо демократичните устои на една страна. Това тласка, поставя под съмнение възможността демократичната политическа система да функционира правилно такава, каквато я познавахме до днес".

Радио ВИДИН: Надявам се да спрем да замитаме проблемите под килима. Колкото повече го правим, толкова по-сериозни стават те. Годините си минават. Българската демокрация все така изсветлява. Дано да греша, смятайки че положението е неспасяемо. Хората с власт имат отговорност пред обществото. Приоритетите на кабинета Желязков са прекрасни, добре, но нещата не се изчерпват дотук.

"Между другото това, което казахте, донякъде, замислял съм се, че състоянието, в което е българската демокрация, колкото и да не е добро, има възможност заради тази инертност, в която се намира, всъщност това да е възможност България в даден момент да е с по-добри показатели, отколкото страни, които ни заобикалят. Там просто процесите се развиват много по-бързо. Тук говорим не само за Източна, но и за Централна и Западна Европа. Докато ние вървим в една инертност, там процесите са много по-забързани. В даден момент ние можем да се окажем в по-добра позиция спрямо съседите ни от чисто демократични позиции. Проблемите при демокрацията, колкото и да са много и различни, може да се окаже понякога, че имат дори здравословен ефект най-малкото с това, че се забавят процеси, които на други места вървят в много бързи темпове. Това, което наблюдавам, тази деидеологизация в България, това че почти няма политически идеи, които да представят политическите партии, което се вижда и от избирателна активност, защото във всички части на Европа, там където новите консервативни сили печелят, водят политически битки с противниите си, там виждаме една реидеологизация, в която активността, не само избирателната, която се повишава, но и чисто обществената мобилизация се повишава. Там има противопоставяне между групи. Има поляризация на мнения. Има поляризация дори на обществени слоеве в обществото. А това в България липсва. Тук няма и повишаване на избирателната активност просто защото политическите партии са изпразени от съдържание. Въпреки всичко, може накрая, на финалната права, че ние сме в малко по-добро състояние, отколкото други политически сили. Разбира се, това е спекулация, но понеже заговорихме на тази тема... не се знае дали понякога тези инертни процеси не са по-добри, отколкото бързите процеси, в които не знаем докъде можем да стигнем заради прибързаност".

Радио ВИДИН: Само ще отворя една скоба. Що се касае до липсата на идеология сред родните партии, коментирали сме го много с вас, но в момента се вижда много категорично. Струва ми се, че сегашната политическа класа е взела присърце думите на Тодор Живков за снишаването и изчакването. Политиците чакат да видят действията на Тръмп.

"Те отдавна, отдавна започнаха да взимат завоя. Това много ясно си пролича в момента, в който първият залп, който беше от Бойко Борисов, който каза, че не трябва да се правят споразумения с Украйна, които да ни обвързват, защото това е купуване на фабрика на 9 септември. Той така го каза, цитирам точно за 9 септември... с което се показа, че курсът в България плавно преминава от широко прокламирания евроатлантизъм към една по-консервативна визия. Най-големите евроатлантици, сред които Борисов и Делян Пеевски, които получиха медали от посолството на Украйна, застанаха на обратни позиции. Това стана много бързо. Тук говорим за една трансформация, която беше изцяло конюнктурна. Тук няма противопоставяне, което да е идеологическо. Говорим за противопоставянето Изток-Запад заради войната в Украйна. Тогава много бързо се пренаредиха от двете страни политическите сили. Част от тези, които застанаха от страната на евроатлантизма, започнаха след идването на Тръмп много бързо да вземат завоя и да се обявяват за първи консерватори. Това не е нещо, което да не сме наблюдавали и назад във времето. Говорим тук и за процесите след 89та година, когато много бивши партийни функционери рязко станаха първи демократи. Така че този процес е чисто конюнктурен и обслужва собствени цели в условията на променящи се геополитически реалности".