Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Снимка: НСИ

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2:

- Северен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;
- Източен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;
- Южен, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали;
- Столичен, включващ област София (столица).

Промяната се налага, тъй като Северозападният и Северният централен регион не отговарят на изискванията на Евростат за минимален брой на населението в регионите за статистически цели - 800 000 души. Обхватът на регионите от ниво 2 е определен в Закона за регионалното развитие и трябва да съответства на изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS). Изменението няма да доведе до промяна в административно-териториалното устройство на страната.

Целта на новото райониране е да се подпомогнат процесите по прилагането на политиката за регионално развитие и намаляването на междурегионалните различия чрез привеждане на Класификацията NUTS в съответствие с европейските изисквания. НСИ има готовност да започне преговори със статистическата служба на Европейската комисия "Евростат" за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 и да представи пред нея определения от Министерски съвет вариант за ново райониране за статистически цели. Ако предложението на България се приеме от Европейския съюз, промените ще влязат в сила от 1 януари 2027 година. Може ли евентуалното ново райониране на страната да даде икономически тласък на Северозападна България - това попитахме Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика:

"Този разговор не е нов, а е от 2016-2017 година. Тогава се водеше отново този дебат, като той беше до голяма степен удавен от поредицата кризи, които ни връхлетяха през 2020-2022 година. Сега този разговор стана особено належащ, като причините за това са две. Едната е чисто демографска и тя е, че районите за планиране имат изискване за брой минимално население, като именно вашият район, Северозападният вече не отговаряше на това изискване, тъй като населението му е по-малко. Другата причина е, че тези райони са пряко обвързани с европейското финансиране, тоест на база на икономическото развитие на тези региони се определя и размерът на европейското съфинансиране по различните проекти."

Доколко новият обхват на регионите за планиране ще повлияе на европейските субсидии, които са жизненоважни за много региони на страната?

"За Северозапада най-вероятно нищо няма да се промени, тъй като областите, които влизат в неговия състав досега бяха на максималното равнище на финансиране. Оттук нататък е изцяло способността на местната власт да привлича европейски средства. Това е свързано с умението да пише проекти и да ги печели успешно. Голямата промяна е за Югозапада, за останалите райони е по-скоро въпросът дали районите за планиране ще маркират до някаква степен икономическо сближаване" - обясни още Адриан Николов.

Ще повлияе ли новата административна мярка върху развитието на бизнеса в Северозападна България - това попитахме Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Това е една административна мярка, която по-скоро евентуално би могла да допринесе за по-добро планиране на съответни интервенции и ресурси, но аз не мисля, че има някакво значение дали ще е Западен, или Северен район. Въпросът е какви политики и какви инструменти за достъп до тези публични ресурси ще бъдат създадени, как ще бъдат управлявани и как ще работят. Хубаво е да има административни мерки, но за нас по-важното е да има целенасочени подкрепи за хората, които са на място. Важното е да има ресурси и те да са насочени към конкретни бенефициенти."

Може ли новото райониране на страната да даде икономически тласък на Северозападна България? Потърсихме за коментар Илияна Филипова, председател на Търговско-промишлена палата-Враца.

"Търговско-промишлена палата-Враца, като работодателска организация даде мнение, което постъпи чрез Българската търговско-промишлена палата до Министерски съвет и до НСИ. Нашето предложение беше да се обособи Западен регион, като нашият район да се обедини с Югозападния, като София разбира се излезе от него. Това беше много по-разумното разпределение и разделение на страната, според нас, защото не се нарушават сегашните региони, както това се прави в момента със Северна България, при което се нарушава Североизточният район" - каза Илияна Филипова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Желанието за нормализация замени това за промяна

Счупена ли е демокрацията и нуждае ли се от оздравителни механизми? Достигната ли беше делегитимацията на политическата система в страната?  На фона на тези въпроси, произтичащи от огромните скандали, политически трусове и безпрецедентни ситуации в Народното събрание, се навършиха два месеца от 16 януари, когато кабинетът Желязков положи клетва и..

публикувано на 27.03.25 в 10:00

Правителството отряза ресторантьорите за ДДС ставката - какво следва?

Ресторантьори излязоха на протест миналата седмица, заради връщането на 20% ДДС ставка. Те заплашиха с блокади на пътища в цялата страна, заканиха се да доведат и хлебопроизводители на жълтите павета. От Нова година данъкът за ресторантьорския бранш се увеличи от 9 на 20%, след като по-ниската ставка се прилагаше от пандемията, заради..

публикувано на 26.03.25 в 10:45