Кметът на Добролево: Повечето неща в селото са направени с доброволен труд

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще посетим село Добролево в община Борован. Намира се на 40 км северно от Враца, на 30 км южно от Козлодуй и на 35 км от Оряхово. Разположено е в китна долина на двата бряга на Барата, малка рекичка, която се влива в Бързица.

Селото има интересно минало. - останки от праисторическо селище от бронзовата епоха се намират по левия бряг на Долната бара, открити са находки на голямо тракийско селище през желязната епоха, което е продължило съществуването си и през късноримската епоха. В района са открити и няколко тракийски надгробни могили. Селото датира със същото име още в края на XIV в.

" Разположено на шосето Враца-Оряхово на равно място край Борованската река, в землището му по нея има четири воденици. Селото се състои от 170 къщи с 1315 жители: 655 мъже и 660 жени, от които 130 мъже и 20 жени са грамотни.

Основна храна е царевицата, но се сее и жито, ечемик, овес и просо. Почвата е чернозем. Селяните развъждат коне, свине, говеда, биволи, овце, кози, кокошки, пуйки, гъски и патици. "От това село изкарват най-хубаво сирене и вълна." Ходят на пазар в Оряхово и Бела Слатина. В селото има 4 кръчми с бакалници.

В училището, което се помещава в стара сграда в черковния двор учат 87 момчета и 10 момичета. В библиотеката има 28 списания и 84 книги.

Килийното училище в селото е открито за първи път в 1848. Първият учител е бил поп Игнат Иванов Вълков. През 1876 г. само за няколко месеца в добролевското училище е учителствал Спас Соколов от гр. Тулча, който сетне става взводен командир в Ботевата чета. След разгрома на четата е заточен на остров Родос. 

Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" на село Добролево е построена през 1872 г. Преди нея е имало и друга, по-стара и плетарка." 

Днес Добролево е едно от големите село в община Борован, с красиви и големи къщи, но и с един основен недостатък - няма работа за хората в трудоспособно възраст. За това, как се управлява населено място със смесено население и липсата на възможности за работа, разказва кметът, Пепи Данчев. Преди години е работил в чужбина, но се е завърнал в родното село и активно се включва във възстановяването му- преди това като заместник - кмет, а днес и като кмет:

"Тук си живея, женен съм,2 две деца имам и четири внучки и жена ми е рускиня", разказва пред Недка Лилкова той. 

"Първи мандат съм кмет, преди това съм бил все заместник. И може би в района съм единственият кмет без пари. Хората ме познават, помагал съм им, няма човек в това село, когото да не познавам. И искам нещо друго да подчертая- аз съм от ромски произход. Това обаче не ме притеснява. Имал съм спорове и от двете страни, винаги съм се стремял да съм честен, защото най- не обичам разделението на хората. Обиколил съм цяла Европа, работил съм в много страни, видял съм как живеят хората там- обноските, спазването на работното време, качеството на работата. Признавам си, че в България трудно бихме могли да живеем и работим както е в чужбина. Ето, аз се мъча от година и половина. Работни места няма, общината е много бедна. Аз, ако ви кажа с какви пари разполагам, те са направо смешни. повечето са си от мен. Аз, когато съм работил обществена работа, винаги съм бил в минус. Но пък и хората също помагат безвъзмездно. Със земеделските производители в селото работим добре. Когато ми се е наложило да свърша някаква работа с трактор, винаги са се озовавали. Ето и сега наскоро им поисках малко изкуствена тор- нямаше проблем. Винаги, когато съм опирал до тях а са съдействали...

Сега се опитваме отново да съживим селото. Особено се радвам, че успях да спася училището. Имаме ученици от първи до седми клас. Благодарен съм и на общинския кмет за това, че ми подсигури автобус, с който да извозваме децата и от съседните села. Направихме му и цялостен ремонт. Детската градина- също. Църквата, кметството и читалището- също. Много важно е в едно село да има училище. И даже тази година в детската градина нямахме места. Радва ме това, че едни от най-важните неща в едно населено място- училище, детска градина и лекар- ние си ги имаме. Затова и селото ни е по-оживено от съседните, въпреки че някои от тях са по-големи. Хората идват тук заради лекаря и магазините да си напазаруват. 

Дали имаме проблеми ли? Значи аз каквото съм обещал на предизборните събрания, почти всичко съм изпълнил. Нещата се случват. Разбира се не може всичко изведнъж, но лека полека ще станат нещата, защото ние с общинския кмет гледаме в една посока. Заедно сме били и в един екип, нищо че той е от друга партия...

Наскоро сменихме старите контейнери за смет с нови, ремонтирах и две улици, сега имам проекти и за други четири. Две от тях ще бъдат в селото, другите две- в ромската махала. За мен всички са равни..."