Българският хелзинкски комитет с песимистичен доклад за правата на човека у нас

Политическа нестабилност, тревожно отстъпление по отношение на основните права на гражданите и липса на активна институционална позиция и работа за защитата им, са основните констатации в доклада на Българския хелзинкски комитет (БХК) за правата на човека в България. Годишният доклад за правата на човека в България се публикува ежегодно от 1994 г. насам. Съдържа някои от по-значимите наблюдения на екипа на организацията за отминалата година. За съжаление през тази година докладът е по-скоро песимистичен, коментира Надежда Цекулова, директор „Кампании и комуникации“ в БХК.

"През тази година обхваща общо цели 19 теми. Освен традиционните глави, които хората, които се занимават с права на човека познават и които организацията ни следи от години, от миналата година има включена глава, посветена на климатичните права. През тази година за първи път има отделна глава, посветена на цифровите права и също едно нововъведение е специалното приложение, което подготвихме с колегите - свързано с новостите в европейското законодателство, обхващащо различните теми, които следим, свързани с правата на човека, както в новите, така и в традиционните теми, които следим, за съжаление се наблюдава по-скоро отстъпление от вече постигнати успехи в сферата на правата на човека. Това за съжаление не е национална тенденция, напротив, то е резултат от глобалните процеси, които поставят във все по-трудна ситуация както хората, които се опитват да се борят за защита правата на човека, така и най-вече представители на различни уязвими групи - хората, които са изпаднали в трудност или са в ситуация, в която имат нужда правата им да бъдат защитени."

В доклада позитивизъм се наблюдава в сферата на климатичните права. Въпреки че страната ни не догонва това, което се очаква от една държава, член на Европейския съюз, има доста активни граждански инициативи, както и политики на общинско ниво по отношение качеството на въздуха и качеството на водите, отбеляза Надежда Цекулова. Най-песимистичен е докладът в частта за независимостта на съдебната власт.  

"По отношение на сферите, в които може да се говори за най-тежко влошаване на средата, за съжаление отново и тази година трябва да изведем на преден план и пред скоби независимостта на съдебната власт най-вече. Това се дължи преди всичко на събитията от 2024 година, които в началото на годината дават основание за оптимизъм - промените в Конституцията и проектът за нов Закон за съдебната власт, чиято цел беше да се постигне едно ограничаване на безконтролните правомощия на главния прокурор. Решението на Конституционния съд, с което тези промени бяха отменени, практически казва на по-популярен език, че едва ли не структурата на съдебната власт в момента е конституционално закрепена и само Велико народно събрание може да я промени. Всъщност това постави въпроса за реформа в съдебната власт на много негативно ниво. Освен това, твърде тревожни бяха и разкритията за нерегламентирано влияние в съдебната система." 

В правото на Европейския съюз и в българското право липсва легална дефиниция на цифрови права, но през 2024 година ЕС приема няколко различни акта, чрез които се опитва да регулира взаимоотношенията  в цифрова среда, отбеляза Надежда Цекулова.