Стабилни ли са приходите ни и за какво харчим повече?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ръстът на доходите в България отново изпреварва този на разходите през първото тримесечие на годината, сочат данни от Националния статистически институт. Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие е 3271 лв. и нараства с 15.2% спрямо същия период на 2024 година, изчисляват от националната статистика. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (56.4%), следван от доходите от пенсии (31.5%) и от самостоятелна заетост (7%). На годишна база относителният дял на дохода от самостоятелна заетост се увеличава с 1.3 процентни пункта, от работна заплата - с 0.2 процентни пункта, а от пенсии - с 0.1 процентни пункта. В номинално изражение през първото тримесечие в сравнение със същия период на 2024 г. доходите средно на лице от домакинство по източници се променят. Например, при работната заплата нарастват от 1597 на 1845 лв. (с 15.5%). При самостоятелна заетост доходите се увеличават от 161 на 229 лв. (с 42.2%), а при пенсиите има ръст от 892 на 1030 лв. (с 15.5%). При социалните обезщетения и помощи нарастването е от 55 на 73 лв. (с 32.2%). 

През първото тримесечие относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99.7%, а делът на дохода от натура - 0.3 на сто. Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през първото тримесечие е 2861 лв. и се увеличава с 13.3% спрямо същия период на миналата година. За проведеното изследване разговаряхме с Цветан Цветков, началник отдел Видин ТСБ Северозапад към НСИ. 

"Самото наблюдение е репрезентативно, извадково, като се използва случайна извадка и за цялата страна се наблюдават 3060 домакинства. Три са основните показатели, които се наблюдават чрез това наблюдение. това са доходите, разходите и потреблението на домакинствата. Доходите на домакинствата са в пари и натура и включват всички доходи на членовете на домакинството от работна заплата, от пенсии, от самостоятелна заетост и съответно обезщетения за безработица, социални помощи и други доходи за домакинството, като регулярни трансфери от други домакинства, както и от продажба на имущество."

"Нашият регион, както и данните за страната, като процентно съотношение и като структура както на приходите, така и на разходите, данните са почти едни и същи. Потреблението на основни хранителни продукти на едно лице от домакинствата за първото тримесечие на 2025 година се променя спрямо същото тримесечие на 2024 година, като продуктите, сред които нараства потреблението са плодове и зеленчуци, съществено намаление на потреблението има при хлебните изделия и хляба, а без промяна остава потреблението на яйца, зрял фасул и захар." - допълни Цветан Цветков, началник отдел Видин ТСБ Северозапад към НСИ. 

"Мисля, че това е шега, защото през Федерацията минават толкова много хора и още не съм видял един, който да каже, че живее много по-добре. Харчим различно - ако питате софиянци ще кажат, че харчат за парно повече, иначе за лекарства и храни, за удоволствия и за пътувания, за съжаление много по-малко българи ще срещнете вече в чужбина, отколкото представители на други нации."

Попитахме видинчани усещат ли подобрение на финансовото си състояние от началото на годината и за какво харчат най-много - храна, сметки, гориво, дрехи или други стоки:

"Ние си харчим, както обикновено. Стабилност усещат хората, които са семейни. Който си знае сметката  си е добре. Въпреки, че сме пенсионери, парите ни стигат. Сега от юли ще имаме 8% увеличение на пенсиите и ще е още по-добре ... Продължаваме да обедняваме, според мен. Искат да ни вкарат в еврозоната, но хората правят протести и аз ги подкрепям. Харчим повече за храна, за ток, за вода, за всичко ... Винаги, ако слушаме статистиката всичко е добре, обаче аз предполагам, че гоним условия някакви."

По темата разговаряхме и с икономиста Румен Гълъбинов:

"Данните, които излизат са по методиката на Евростат и съответно се приемат за верни от европейските институции и се публикуват в официалните доклади. Аз нямам съмнения в тези доклади и не мога да оспоря тяхната достоверност. Натрупаната инфлация за миналата 2024 година и първото тримесечие на тази година е значително по-малка от нивото нарастване на доходите в България. В различни сектори от икономиката ни, доходите нараснаха с между 10 и 20%. Нарасна и минималната работна заплата с повече от 10%. Нараснаха пенсиите и социалните плащания, тоест ние имаме изпреварване на растежа на доходите спрямо ръста на цените." - обясни Румен Гълъбинов.

Преди дни стана ясно, че до края на месеца предстои ново заседание за определянето на минималната работна заплата за страната във връзка с транспонирането на европейската директива за минималните заплати. Това обяви пред депутатите от ресорната парламентарна комисия социалният министър Борислав Гуцанов. Според него има сближаване на позициите сред бизнеса и синдикатите и въпросът ще бъде решен. Министър Гуцанов бе категоричен, че за следващата година размерът на минималната работна заплата не може да бъде по-нисък от този за предходната.