На 7 юни се навършиха 118 години от рождението на поета Младен Исаев. Роден в монтанското село Балювица, в семейството на бедни, но трудолюбиви хора. Баща му е шивач, майка му - домакиня. В дома им няма разкош, но има дълбока почтеност и уважение към труда. В тази скромна среда Младен пораства със сетива за човешката болка, с очи, обърнати към социалната несправедливост и с уши, които чуват шепота на онези, които рядко някой слуша.
Беден по произход, но богат с наблюдение и слово, той още като дете открива силата на думите. Учи във Видин, после в Лом, а след това поема към София - с мечта, която не се побира в границите на родното му село, но винаги носи Балювица в сърцето си. Оставил ярка следа в българската литература, култура и история, Исаев е от онези хора, които не просто пишат стихове, а живеят с думите. Понякога буквално.
Когато едва 16-годишен участва в Септемврийското въстание, а после бяга зад граница, животът му поема по пътя на бунтаря и идеалиста. Години по-късно, по време на съдебния процес, при който загива Вапцаров, Младен Исаев успява да спаси предсмъртните му стихове - скрити в крачола на панталона му.
Такъв човек е бил - отдаден на думите, на другите, на каузите си. Неговите стихове са социални, гневни, понякога нежни. Може би най-позната на поколения българи е песента "Родина" - онези "високи сини планини", които всички сме пели в училище, всъщност са негови.
Живял е бурно, писал е дръзко, а остава в паметта ни не просто като поет, а като човек с дълбоко чувство за дълг – и към словото, и към народа.
Днес си спомняме за Младен Исаев не само като част от литературната история, а като глас от Северозапада, който не е заглъхнал. Какво остава след един поет – най-често думите му. А за тези на Младен Исаев ще ни разкаже Маринела Георгиева от библиотека "Гео Милев" - Монтана.
"Младен Исаев е поет с много ясен и достъпен език, чиято сила идва от искреността и усещането за дълг към човека и труда. Той е представител на социалистическия реализъм, но за разлика от други свои съвременници, успява да запази поетичния тон, емоционалната дълбочина и човешкото присъствие в стиховете си. Там, където други автори звучат декларативно, Исаев често звучи лично. Това го прави отличим - не само идеологически ангажиран поет, но и внимателен наблюдател на живота. Сред най-представителните произведения са "Земя и човек", "Река на младежта", както и някои от стихотворенията му за деца, които са писани с изключително внимание и топлота, като текста от песента "Високи сини планини", там той описва красотата на българската природа и връзката между човека и природата. Песента остава емблематична и до днес. "Земя и човек" пък е може би едно от най-силните му заглавия, защото обединява големите теми на неговото творчество - труд, родина, надежда и човешка стойност. А детската му поезия показва лекота, усет към езика и истинска обич към младия читател - нещо, което не всеки поет умее. Той безспорно е не само поет, но и обществена фигура. Бил е журналист, редактор, участник в културния живот, както и активен в антифашисткото движение. Исаев е от тези автори, които не просто отразяват времето си, а и участват в него с позиция. Това му придава един по-широк облик – на творец, който вярва, че словото носи отговорност и сила. Можем да го наречем и глас на времето, но и на обикновения човек."
Днес, повече от век след рождението му, думите на Младен Исаев още говорят – просто, човешки, честно. Понякога тихо, понякога като вик. Но никога равнодушно. Остават, за да ни напомнят, че силата на един човек не се мери с власт или с вещи, а с устрема да променя – с перо, с глас, с доблест.
В Северозапада често казваме: "Човек се помни по следата, не по шума." А той остави следа. И тя още свети.
На днешния ден спасителите от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" отбелязват п рофесионалния си празник. За да разкаже за отговорността и предизвикателствата на тази нелека професия, в студиото на Радио Видин гостува главен инспектор Генади Янчовски - началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност..
През целия си живот доктор Ирини Харингфорд е живяла с мисълта, че е била изоставена от родителите си. „Подарена“ на леля си. Вярвала е, че майка ѝ и баща ѝ са я отхвърлили, избирайки да оставят в семейството само прекрасната ѝ сестра Елинор. Романът „Сестра ми“ на Мишел Адамс е от книгите, които през цялото време ти се иска да..
Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето . Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка. Животът, и на двете, се..
Групи и индивидуални изпълнители на автентичен фолклор ще представят област Монтана на 13-ия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица, който тази година ще се проведе от 8 до 10 август. Определени са от жури с председател д-р Стела Ненова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. За Славейко..
Със символична "първа копка" днес беше дадено началото на изграждането на индустриалния парк "Видин-юг", обособена територия, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона в крайдунавския град е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е..
В "Едно" представяме събитията, които от фондация "Подкрепа за реализация"- Видин организираха през последните седмици. Във видинското село Майор Узуново се проведе десетото издание на международния етнофестивал за хора с увреждания "Балканска среща". Организира се от фондация "Подкрепа за реализация" в партньорство със сдружение от..
Днес ще си говорим за литература... и ако тя, литературата, беше напитка, тази вечер във Видин щеше да бъде поднесена с резен залез, щипка музика и коктейл от изящни думи. Ще ви разкажем за събитието Вечер(на) дума , което не просто събира поети и писатели. Стилът? Официален. Етикетът? Изискан. В тази вечер, в която думите ще звучат..