Нонка Матеева- за любовта към грънчарството и керамиката

Живот и спомен за майстор Цветко Денчев

Снимка: радио Видин

Разговор с Нонка Матеева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешното издание на предаването "Калейдоскоп" е посветено на древния занаят грънчарството, на неговата красота и изящност, на неговата естетика и въздействие с багри и шарки.

Гостенката ни е грънчарката Нонка Матеева. Родена е в крайдунавското село Ботево. И двете с по-голямата си сестра имат интерес към художествените занаяти и изкуството, а родителите им ги насърчават и подкрепят в личния избор.

Нонка Матеева започва да учи "грънчарство" в Керамично училище в София- едно училище, което дава много добра подготовка и набляга на часовете по практика. След като завършва средното си образование през 1984 година е разпределена да работи в Порцелановата фабрика във Видин. Решава да кандидатства в Софийския университет, специалност "археология", но съдбата й е подготвила друг житейски сценарий.

Заминава в София, където започва работа в Изчислителния център в Кремиковци. Кандидатства в Лесотехническия институт с рисуване и математика, специалност "Озеленяване". Не я приемат. По това време се омъжва, а керамиката и грънчарството остават на заден план. През 2001 година се връща в Ботево, за да помага на баща си и отново се оказва в родния край, на родна земя.

Важна част от живота и професионалното израстване и мироглед на Нонка е нейният преподавател по грънчарство- Цветко Денчев от Арчар. С него се запознава в София, докато кара стаж. По това време той живее и работи в София и е член на Задругата на майсторите. От 2002 до 2011 година работят заедно и представят сътвореното на изложби във Варна, Видин и София.

Нонка Матеева е и педагог. Обича децата и успешно им предава част от своя занаят. В продължение на четири години преподава грънчарство в няколко детски градини във Видин, а отскоро има и школа по грънчарство и керамика за ученици и възрастни към видинското читалище "Цвят" Видин, която се радва на изключителен интерес и успех.

За най-важните неща в своя живот тя поставя на първо място здравето и това да можем да живеем в хармония. Не на последно място е да имаме търпение, всеотдайност за помощ, както и да имаме спокойствие в живота. Предпочита живота на село, а природата я зарежда с енергия и сила.

Има дъщеря и двама внуци, които посреща през лятото в Ботево.

Има си и мечта - да направи свое ателие и да работи това, което я вдъхновява и което иска.

ЦВЕТКО ДЕНЧЕВ

"Цветко Денчев е голям български майстор, защото той е заимствал от художниците в Академията, не толкова от грънчарите. Като млад се установява със семейството си в София, той е добър точар /източва глината, за да може да се моделира-б.р./. В казармата разбират, че е грънчар, и го пращат в една грънчарска работилница в Подуене- това е през 1946 година след войната. Тогава се възраждат малките фабрики и работилнички. Там той точи огромни саксии тип кашпа и прави големи съдове за храна. Така се усъвършенства много в точенето, по това време са били 4-5 човека, които само са точили. Той казва: "Аз със завързани очи мога да направя стомна."

По това време от Академията търсят точари. Той започва да точи на Йова Раевска, на Здравко Манолов- известни керамици, които му дават рисунката... Той прави големи делви, вази, чинии, покрива ги с влажна кърпа и те на следващия ден идват и правят чудеса. Той забелязва какво правят керамиците, всички тези интересни форми, залепени върху стомни, чинии и вази, той е научил от тях. Те също са били благосклонни към него и са му показвали много неща...

Около 10 години аз бях при него, освен че се занимавах с керамика, аз се грижех за него както собствена дъщеря... С него направихме две изложби във Видин- едната в читалище "Цвят", другата в Речна гара.... И тогава започнахме да правим декоративната керамика, която е много сложна... Също така чинии, вази и малки сувенирчета. И амфорите... Моделите ние си ги измисляхме. Животинските модели ги взимахме от книгите по митология... И лепим върху голата ваза тези фигурки, това трябва да се направи в рамките на 2 дни, защото вазата пресъхва.

Той също така точеше "крондири", това е стомна с глава на животно - дракон, козел, ламя... Цветко Денчев работеше с Бусенската керамика. Използват зелена и жълта глазура, троянската керамика е с обилните шарки..."

НАСТАВЛЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

"научи ме първо на търпение, аз бях много нетърпелив, припрян човек, той беше много търпелив, бавен, много мисли преди да направи нещо... Любовта към керамиката аз си я имам, най-много да я е засилил, той обичаше да казва: "Гледай тънкостите как са ", не просто да си извъртиш нещо на колелото, слагаш една цветна глазура и ок. Тънкостите са точно тези елементи, които сега ги слагаме, как да се залепи дръжката, как да се сложи фигурата - рак, овен ,зодиакалните знаци... Правихме и чинии, това беше по моя идея, голяма чиния с всичките зодиакални знаци, със слънцето, източника на живота..."

ДЕЦАТА И ГРЪНЧАРСТВОТО

"Невероятен интерес имаше от страна на децата към керамиката... Толкова много обичаха да работят с пластилин, с червена глина, ние приготвяхме глината в Арчар в пакети, навлажнена, и аз отивам по-рано, слагам на масичките и всяко дете започва да прави това, което ни е по програма: малки формички, на отливки също работеха, след това лепят зодиакалните знаци на плочка, но много старателно правеха всичко. Когато приключихме на всички деца в кутии се събират нещата, надписани с името и коя година и те си го получиха като подарък. Всичко се съхраняваше в детската градина..."

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Нонка Матеева- за любовта към грънчарството и керамиката

Живот и спомен за майстор Цветко Денчев

Галерия

Търсите изход? Това е смехът.

"Едно" на 31 октомври 2025 година

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Където е Хера, има усмивки!

Започва акция "Зима"

Деца и ученици отдадоха почит на будителите в Дунавци и Видин

За БНР

Радио Видин