"Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?" (Мат. 9:8)
"Днешното Свето литургийно Евангелие разказва как при Христос донесли един разслабен – човек парализиран, на легло. Господ не само не бил обиден, не отказал помощ, не само изцелил страдащия, но и както винаги, преподал знание, дал пример и се обърнал към всички наоколо и по целия свят, през времето дори и към нас, днес, като показал пътя към спасението. Това е същността на делото Иисусово – това е и значението на самото му име – Божие спасение. Знаем, че всички ние също боледуваме – и физически, и духовно, особено второто. Знаем, че Бог може да ни помогне и за двете, и за всичко. Понякога обаче губим надежда, отпадат силите ни дотолкова, че дори не можем от дълбините да извикаме към Него "Господи!". Защото даже само призоваването на името Му е достатъчно – само вяра да имаме. Тази вяра всъщност е мерилото, съдът, в който и според който се излива Божията благодат всекиму – колкото е вярата му.
Не знаем кой е бил този болник, споменат днес в Евангелието, мнозинството от нашите имена също сигурно ще останат забравени след време. Сега обаче сме тук – в плът, с волята си, с вярата си. И както той, така и ние боледуваме – немощни сме, трудно ни е, сякаш сме парализирани. Не можем да вървим, камо ли да сторим нещо добро. Каква любов и мъдрост обаче се крие в случилото се тогава и каква поука ни дава то – Иисус видял вярата на тези, които занесли разслабения – не се споменава неговата, а вярата на занеслите го. Няма никакво значение роднини ли са били, съседи или просто добротворци, срещнали го на пътя – те го занесли в буквалния смисъл при Господа. И Той, по вярата им го изцелил. Ето затова се молим всеки от нас в молитвеното си правило всеки ден, а и по време на всяка служба в храма за всички – за познати и непознати, близки и далечни, миряни и духовници, войници, чиновници, работници, дори за нашите гонители – молим се. И ако го правим с вяра, Бог откликва на молбите ни - факт. Не едно и две са чудесата, не един и два са примерите за това. Нека никога не забравяме да благодарим на Бога за всяко благодеяние и да не забравяме, че някъде, някой в този момент, постоянно се моли, дори за нас, за всеки от нас. И да не спираме да го правим за другите, и да го правим с истинска вяра, защото всички сме болни, всички търсим изцеление, а с вяра и молитва трябва да се обръщаме към Господа.
Когато Божията благодат се прояви в живота ни, виждаме и чувстваме всяко благо, всяко добро от Бога. То обаче често се проявява чрез хора, чрез техните дарби, както чухме днешния Апостол. Мнозина от нас питат – и себе си, и другите за различни житейски ситуации – как да постъпя, какво да кажа, какво да не правя. Всички търсим Божията воля и особено искаме някой да ни я обясни, разтълкува и донякъде да поеме отговорността за нашето решение. Защото така ни е по-спокойно. Но, както много добре знаем, Господ е мъдър, любящ, справедлив и много, много прозорлив. Той чете в сърцата ни – ето, в днешното Литургийно Евангелие Той на два пъти разбира какво са мислели хората – първо ближните на разслабения, довели го с вяра и после книжниците, които смятали Иисус за богохулник заради думите Му. Значи, няма как и сега Господ да не чете в сърцата ни, да не вижда всичко скрито у нас, да не знае какво всъщност мислим като казваме едно или друго, какво искаме, като правим нещо. Още повече, с дара на Светия Дух Той отваря ума на Апостолите, а и на миряните, за да разбират Писанията. Значи, всъщност всеки от нас вече знае кое е правилно и добро, имаме съвестта си, имаме пророците и думите Господни. Не ни трябва да чакаме да ни потърси някой за помощ, за да подадем ръка, не е нужно да питаме за къде е опашката в магазина, като сме застанали най-отпред, а просто да заемем полагаемото си място, обикновено последно, и да изчакаме със смирение реда си. Няма защо да търсим по-вещи и "по-напреднали във вярата", за да ни упътят и да решат вместо нас – имаме Писанията и книгите, имаме съвестта си – Божият глас във всеки от нас, имаме и любимите си духовници, нашите изповедници, чрез които Бог благодатно се грижи за нас, дава отговори като ги потърсим, а дори и без думи в непрестанната си молитва те се застъпват за нас.
Самият Господ винаги е близо и ни подкрепя, но според вярата ни, дава ни доброто и полезното, и допуска вразумителното и водещото към спасение. За разслабения това било изцелението, за спътниците му – да го занесат до Господа с вяра и да видят плодовете и; за книжниците – да бъдат изобличени с любов и нагледно с акта на опрощението на греховете на болния, да го видят как става, взима си постелката и си отива. Всички били разтърсени, отнесени от руслото на нормалното си съществуване след тая среща с Бога. Особено тези, които служели Нему, мислели, че вършат волята Му, а всъщност Го гонели и отхвърляли – дори при срещата лице в лице. И били пометени от простите думи "Кое е по-лесно? Да кажа: "прощават ти се греховете" или да кажа: "стани и ходи?" Попитал Той и без да е нужно да Му отговарят изрекъл думите и разслабеният станал. Това е истинската сила! Това е мощ! Да извършиш чудо и то с лекота! Не бомбите и самолетите, оръжията и компютрите, парите, страха и властта, а способността да простиш, да насърчиш, да дадеш пример. И всичко това е всъщност толкова лесно, защото това е делото Божие, това иска Господ от нас – да прощаваме, да изявяваме вярата си на дело, да упражняваме дарбите си, да обичаме, да постоянстваме, да сме усърдни и пламенни духом и всичко, което е естествено и добро и истинно – всичко това, което днешният Апостол ни каза. Такава е всъщност "рецептата" за изцеление и на душата, и на тялото, това вършим ли, ще сме Божии, ще имаме и силата, дадена ни отгоре по Неговото обещание и ще вършим делото Божие с лекота!
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, не е нужно да сме апостоли, светци, непогрешими и невъзможни хора. Всичко, от което имаме нужда за нашето спасение, за живот според Божия закон ни е вече дадено и то даром, по Божията благодат. Вярата, и то вярата, изявена в дела е нашият дял, за да стане този свят по-добър, по-справедлив и по-светъл. Ние може да не лекуваме, да нямаме възможност да дарим много, да не сме пророци или учители, но Бог е създал и лекари, и добротворци с много възможности и всякакви хора. Ние трябва да вършим Божието дело, всеки според възможностите и разбирането си, според своята дарба, според както му е определено и изявено от Бог чрез съвестта човешка и Свещеното Писание, чрез напътствията на Църквата и духовниците. Тогава ще видим всички чудеса и изцеления, случващи се всеки ден около нас, за които може би не си даваме сметка сега. Тогава всеки от нас ще вдигне постелката си и ще тръгне – със силата и вярата на доскорошния немощен, открил Бога и подкрепен от братята и сестрите си и народът ще прослави Бога, дал такава власт на човеците – да бъдат като богове в любовта, в милосърдието и вярата си, да измолват благодатта Божия за страдащите и за тези в нужда. Да дерзаят и да бъдат велики в своето смирение, да господаруват, когато служат и да благославят като са гонени. Защото всички чудеса Божии, Неговото въплъщение, служение и Свято Възкресение са само и единствено заради нас, заради всеки един от нас. Нека живеем така, че да сме достойни за този дар и благодат! Амин!"
Автор: Деян Петров
В рубриката "Съвременна Библия" – един спомен за Ърнест Хемингуей – човекът, който можеше да потърси помощ от Христос, но не го направи. Личностният разпад на талантливия писател може би се дължи на това, че като всички нас той е бил дете на своето време. Хемингуей не е потърсил помощта на Божия Син, просто защото хората около него не са го правили. Това вече не било модерно. Днес по-различно ли е?
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..
Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..
Две деца от Литературен клуб "Иноватори в действие" към Младежки дом - Враца се класират на първите места в провелия се литературен конкурс за детски магически разказ. Тази година темата беше “Моят полет около света”. За втора поредна година Огняна Илиева печели първо място в конкурса . Огняна е на 12 години, като тази година ще бъде 7...
Църковният храм "Свети Великомъченик Георги" във видинското село Антимово има нужда от спешен ремонт. Покривът тече от години и поврежда стенописите. Мазилката пада, прозорците са изпочупени, казва кметът на населеното място Пламен Станев, който е и дългогодишен председател на местното читалище: " Покривът на храма е в много лошо..
С настъпването на юлските жеги, модата ни изправя пред едно от най-големите си изпитания - това как да изглеждаме и да се чувстваме добре, без да се разтапяме от жега. Ключовата дума е "лекота". През лятото заложете на свободни кройки, естествени материи като лен и памук, и светли, отразяващи слънчевата светлина цветове . Избягвайте синтетиката -..
В разгара на лятото търсим сянка, прохлада и… чешма с питейна вода. А колко от тях всъщност знаем, че съществуват дори в собствения ни град? Оказва се, че вече няколко години има Карта на чешмите в България . Не е новост, говорили сме за нея и с нейната създателка - активистът за по-чиста околна среда - Симона Стилиянова . Но именно..
Слушател на Радио Видин алармира за лошото състояние на третокласен път в участъка от разклона за Арчар до Дреновец. Според Цветан Петров, през средата на юни са извършени дейности по почистване на банкета около шосето, след което машините са подравнили настилката. Въпреки това, участъкът остава в лошо състояние - с компрометирано асфалтово..