"Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?" (Мат. 9:8)
"Днешното Свето литургийно Евангелие разказва как при Христос донесли един разслабен – човек парализиран, на легло. Господ не само не бил обиден, не отказал помощ, не само изцелил страдащия, но и както винаги, преподал знание, дал пример и се обърнал към всички наоколо и по целия свят, през времето дори и към нас, днес, като показал пътя към спасението. Това е същността на делото Иисусово – това е и значението на самото му име – Божие спасение. Знаем, че всички ние също боледуваме – и физически, и духовно, особено второто. Знаем, че Бог може да ни помогне и за двете, и за всичко. Понякога обаче губим надежда, отпадат силите ни дотолкова, че дори не можем от дълбините да извикаме към Него "Господи!". Защото даже само призоваването на името Му е достатъчно – само вяра да имаме. Тази вяра всъщност е мерилото, съдът, в който и според който се излива Божията благодат всекиму – колкото е вярата му.
Не знаем кой е бил този болник, споменат днес в Евангелието, мнозинството от нашите имена също сигурно ще останат забравени след време. Сега обаче сме тук – в плът, с волята си, с вярата си. И както той, така и ние боледуваме – немощни сме, трудно ни е, сякаш сме парализирани. Не можем да вървим, камо ли да сторим нещо добро. Каква любов и мъдрост обаче се крие в случилото се тогава и каква поука ни дава то – Иисус видял вярата на тези, които занесли разслабения – не се споменава неговата, а вярата на занеслите го. Няма никакво значение роднини ли са били, съседи или просто добротворци, срещнали го на пътя – те го занесли в буквалния смисъл при Господа. И Той, по вярата им го изцелил. Ето затова се молим всеки от нас в молитвеното си правило всеки ден, а и по време на всяка служба в храма за всички – за познати и непознати, близки и далечни, миряни и духовници, войници, чиновници, работници, дори за нашите гонители – молим се. И ако го правим с вяра, Бог откликва на молбите ни - факт. Не едно и две са чудесата, не един и два са примерите за това. Нека никога не забравяме да благодарим на Бога за всяко благодеяние и да не забравяме, че някъде, някой в този момент, постоянно се моли, дори за нас, за всеки от нас. И да не спираме да го правим за другите, и да го правим с истинска вяра, защото всички сме болни, всички търсим изцеление, а с вяра и молитва трябва да се обръщаме към Господа.
Когато Божията благодат се прояви в живота ни, виждаме и чувстваме всяко благо, всяко добро от Бога. То обаче често се проявява чрез хора, чрез техните дарби, както чухме днешния Апостол. Мнозина от нас питат – и себе си, и другите за различни житейски ситуации – как да постъпя, какво да кажа, какво да не правя. Всички търсим Божията воля и особено искаме някой да ни я обясни, разтълкува и донякъде да поеме отговорността за нашето решение. Защото така ни е по-спокойно. Но, както много добре знаем, Господ е мъдър, любящ, справедлив и много, много прозорлив. Той чете в сърцата ни – ето, в днешното Литургийно Евангелие Той на два пъти разбира какво са мислели хората – първо ближните на разслабения, довели го с вяра и после книжниците, които смятали Иисус за богохулник заради думите Му. Значи, няма как и сега Господ да не чете в сърцата ни, да не вижда всичко скрито у нас, да не знае какво всъщност мислим като казваме едно или друго, какво искаме, като правим нещо. Още повече, с дара на Светия Дух Той отваря ума на Апостолите, а и на миряните, за да разбират Писанията. Значи, всъщност всеки от нас вече знае кое е правилно и добро, имаме съвестта си, имаме пророците и думите Господни. Не ни трябва да чакаме да ни потърси някой за помощ, за да подадем ръка, не е нужно да питаме за къде е опашката в магазина, като сме застанали най-отпред, а просто да заемем полагаемото си място, обикновено последно, и да изчакаме със смирение реда си. Няма защо да търсим по-вещи и "по-напреднали във вярата", за да ни упътят и да решат вместо нас – имаме Писанията и книгите, имаме съвестта си – Божият глас във всеки от нас, имаме и любимите си духовници, нашите изповедници, чрез които Бог благодатно се грижи за нас, дава отговори като ги потърсим, а дори и без думи в непрестанната си молитва те се застъпват за нас.
Самият Господ винаги е близо и ни подкрепя, но според вярата ни, дава ни доброто и полезното, и допуска вразумителното и водещото към спасение. За разслабения това било изцелението, за спътниците му – да го занесат до Господа с вяра и да видят плодовете и; за книжниците – да бъдат изобличени с любов и нагледно с акта на опрощението на греховете на болния, да го видят как става, взима си постелката и си отива. Всички били разтърсени, отнесени от руслото на нормалното си съществуване след тая среща с Бога. Особено тези, които служели Нему, мислели, че вършат волята Му, а всъщност Го гонели и отхвърляли – дори при срещата лице в лице. И били пометени от простите думи "Кое е по-лесно? Да кажа: "прощават ти се греховете" или да кажа: "стани и ходи?" Попитал Той и без да е нужно да Му отговарят изрекъл думите и разслабеният станал. Това е истинската сила! Това е мощ! Да извършиш чудо и то с лекота! Не бомбите и самолетите, оръжията и компютрите, парите, страха и властта, а способността да простиш, да насърчиш, да дадеш пример. И всичко това е всъщност толкова лесно, защото това е делото Божие, това иска Господ от нас – да прощаваме, да изявяваме вярата си на дело, да упражняваме дарбите си, да обичаме, да постоянстваме, да сме усърдни и пламенни духом и всичко, което е естествено и добро и истинно – всичко това, което днешният Апостол ни каза. Такава е всъщност "рецептата" за изцеление и на душата, и на тялото, това вършим ли, ще сме Божии, ще имаме и силата, дадена ни отгоре по Неговото обещание и ще вършим делото Божие с лекота!
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, не е нужно да сме апостоли, светци, непогрешими и невъзможни хора. Всичко, от което имаме нужда за нашето спасение, за живот според Божия закон ни е вече дадено и то даром, по Божията благодат. Вярата, и то вярата, изявена в дела е нашият дял, за да стане този свят по-добър, по-справедлив и по-светъл. Ние може да не лекуваме, да нямаме възможност да дарим много, да не сме пророци или учители, но Бог е създал и лекари, и добротворци с много възможности и всякакви хора. Ние трябва да вършим Божието дело, всеки според възможностите и разбирането си, според своята дарба, според както му е определено и изявено от Бог чрез съвестта човешка и Свещеното Писание, чрез напътствията на Църквата и духовниците. Тогава ще видим всички чудеса и изцеления, случващи се всеки ден около нас, за които може би не си даваме сметка сега. Тогава всеки от нас ще вдигне постелката си и ще тръгне – със силата и вярата на доскорошния немощен, открил Бога и подкрепен от братята и сестрите си и народът ще прослави Бога, дал такава власт на човеците – да бъдат като богове в любовта, в милосърдието и вярата си, да измолват благодатта Божия за страдащите и за тези в нужда. Да дерзаят и да бъдат велики в своето смирение, да господаруват, когато служат и да благославят като са гонени. Защото всички чудеса Божии, Неговото въплъщение, служение и Свято Възкресение са само и единствено заради нас, заради всеки един от нас. Нека живеем така, че да сме достойни за този дар и благодат! Амин!"
Автор: Деян Петров
В рубриката "Съвременна Библия" – един спомен за Ърнест Хемингуей – човекът, който можеше да потърси помощ от Христос, но не го направи. Личностният разпад на талантливия писател може би се дължи на това, че като всички нас той е бил дете на своето време. Хемингуей не е потърсил помощта на Божия Син, просто защото хората около него не са го правили. Това вече не било модерно. Днес по-различно ли е?
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Европейската седмица на спорта се провежда всяка година 23-ти до 30-и септември. Тя има за цел да повиши осведомеността за това колко е важен активният начин на живот за всички и да даде възможност на хората да започнат да спортуват. Провежда се под мотото „Нека сме активни“. Активни ли са обаче хората днес? Ванчо Тодоров от видинското село..
Повече обекти и повече експонати ще бъдат представени в раздел "Праистория" на новата експозиция на исторически музей "Конака" във Видин. Освен добре познатите археологически обекти, ще бъдат включени и такива, които досега не са били проучвани, обясни уредникът на Археологическия фонд на Регионален исторически музей - Видин Николай Казашки...
"Малкото мравоядче" е поредната съвременна приказка, която Бояна Минковска ще разкаже на почитателите на кукления театър във Видин. Спектакълът е една история за порастването и ролята на родителите, каза авторката: "Разглежда един много важен въпрос, който ние като възрастни подценяваме, а именно, че е много трудно и сложно и да бъдеш дете. Не..
За осма поредна година Видин ще каже "Здравей, здраве" с новото издание на едноименния фестивал, чиято цел е да популяризира здравословния начин на живот. Фестивалът се организира изцяло на доброволни начала, като за провеждането му помагат много хора от града. Основен организатор е журналистът Лидия Каменова. За първи път събитието ще се проведе в..
Професионална гимназия по транспорт "Владимир Минчев" в монтанското село Владимирово започна новата учебна година със 190 ученици в 10 паралелки и със специалности, които са насочени към транспорта и селското стопанство. Към преподавателския колектив се присъединяват пет нови учители. Гимназията има вече психолог и педагогически съветник...
Постигането на системно, устойчиво и ефективно елиминиране на пътнотранспортния травматизъм в страната чрез подобряване на пътната инфраструктура, нормативната уредба и интегрираните политики за пътна безопасност бяха основен акцент в Единадесетата национална конференция на тема "Безопасна пътна инфраструктура" , чийто домакин беше Пловдив...
Излезе от печат музикалната книга "Малкият принц", която е музикално-театрална интерпретация на произведението на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Книгата представлява режисьорска тетрадка, която ще бъде в помощ на театрални групи и студия, които искат да поставят "Малкият принц". За създаването на театрално-музикалната интерпретация „Малкият принц“..