Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Господ лекува всяка бесноватост

В седмата неделя след Петдесетница, Църквата насочва нашето внимание към безспирните и безгранични Божии милости, благодеянията и чудесата, които Бог ни изпраща и дарява.

"Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра." (Мат. 9:29)

След като възкресява дъщерята на Иаир, Спасителят Си отива от тези места, а след Него тръгват двама слепци, които викали "Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов". Ние не знаем как и колко са чакали слепите идването на Спасителя, но сега виждаме как Той бил в близост до тях, намирал се на едно и също място с тях, и дошъл моментът да си отиде. Единственото, което им оставало, било да викат към Него и да Го следват. Днешното апостолско четиво ни припомня, че Бог е "Бог на търпението и утехата", а утехата е скрита в Писанията.

Слепците са имали тази утеха, защото знаели Писанията, че ще дойде Месия от Давидовото коляно, Който ще бъде Спасител. Сега виждаме, че те изповядват Иисуса за именно Този Син Давидов, т.е. за Помазаника-Избавител, Който има да дойде! И сега слепците Го срещат - лице в лице, именно Него, Избавителя! Те не могат да Го оставят да Си тръгне от тях – не и преди да Му поднесат своя дар и да изпросят милост за себе си от Онзи, Който единствено дава Милост. Но кой е техния дар? Това, че Го разпознават. И като Го разпознават, те се обръщат към Него, викат, призовават Го, следват Го чак до къщата, в която се намирал! Но как двамата слепци срещат Христос? Как са го познали, когато не са Го видели? Те не само Го срещат, но и Го разпознават, и Той става видим за тях именно като Спасител, а не като обикновен човек.

Изцелението им е свидетелство за битийната пълнота на съкровищата на това Царство и на този Цар, Който сега е сред тях. А Царят е дошъл като обикновен човек, който ходи по всички градове и села, поучава в синагогите им, възвестява Царството Си и изцерява народа. Царят показва, че цени Своя народ, че е важен за Него. Защото иска да Го направи Своя Църква, Свое Тяло. Двамата слепци днес ни показват как утехата и търпение, съединени с доверие и вяра в Спасителя раждат надежда и копнеж по Бога, а те винаги биват наградени с лична среща с Него. Потвърдената вяра чрез устна изповед и признание, а също и на дело, бива възнаградена с причастие и обновяване на битието в лично общение с Бога. Трудно е да се живее с физическия недъг, особено когато са наранени сетивата ни. Недъгът е изпитание, криза, съд над нашата човешка природа, понеже явява финалната нищожност на нейното битие в състояние на грехопадналост, т.е. смъртта. Недъгът демаскира, развенчава привидната пълнота на човешкия живот в този свят; напомня за смъртта, за прекъснатостта на нашето битие, оголва тукашното битие и възвестява приближаването на неговия край. Въпросът е в това как приемаме, как изживяваме този недъг – дали проклинаме съдбата си или парадоксално благодарим за него като двамата слепи в днешния евангелски разказ? Но за какво да благодарим тук? И как да благодарим, като не виждаме за какво трябва да се благодари? Та нали, когато ние сме увредени, най-често се чувстваме неоправдани от Бога – как така ще благодарим? Приемането на недъга с отчаяние е оставане при себе си и света "тук и сега" и води до онова изтляване, което самият недъг разкрива, ако не се борим с отчаянието. С други думи, ускорява се процесът на това разтление, то буквално разяжда нашето време на този свят, като все повече ни припомня, че краят се приближава – това е едно постоянно предвкусване на края, на смъртта още тук и сега.

Приемането с надежда и очакване, с доверие и вяра в Бога е полагане на живота в Бога, връчване в ръцете Божии. Затова то е знаене и прогледване за пълнотата на бъдното Царство, личностно знание и усет за присъствието на Бога. Затова вярата и надеждата ни дават предвкусване на Края на края, на вечността и вечния живот още тук и сега. Затова в Църквата ние се учим постоянно да благодарим - искрено и за всичко. А тук слепците благодарили на Христос, като Го изповядали за техен Спасител. Синът понася немощите на народа, който страда. Духовният недъг, духовната слепота за Бога и Неговото Царство са по-страшни от физическата слепота. Затова, като знаем, че сме поканени да бъдем Негов народ, Христова Църква, нека си припомним, че "с вяра ходим, а не с виждане" (2Кор. 5:7) и нека да очакваме, че всички ние ще бъдем посетени от Бога и ще чуем това "нека ти бъде според вярата ти". Затова да пазим чисти дарът на любовта, образа на вярата и Благата вест, която ни носи надежда – Христос Възкръсна от мъртвите! Тези трите – вяра, надежда и любов, от които най-голяма е любовта, ни помагат да живеем в този свят, но не за този свят, а за бъдещото Царство. Нека да живеем, както ни съветва Апостолът, с угаждането не на себе си, а на ближните в доброто, като приемаме и се грижим един за други чрез "понасяне на теготите" си. Защото такава иска Христос да бъде Неговата Невеста Църквата - пълна с любов и която в единомислие, с една душа и един глас пее хваление и слави Бога в своята Литургия. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – лято е и ако искате да прекарате приятно време с книга в ръка, ще ви препоръчам една. "Автобиография" на Бранислав Нушич ще ви взриви от смях. Стилът е завладяващ – дълбоки признания, изказани с тънък хумор. За съжаление Нушич признава и разочарованието си от християнството. Вината затова прехвърля върху даскала си по вероучение. Милиони хора по света имат тази тъжна опитност - те са хората, разочаровани от Христос, заради "християните".

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона" на 31 юли 2025 слушаме Дейвид Рендъл, Клио Лейн и Чък Манджиони

В рамките само на няколко дни миналата седмица ни напуснаха три големи имена в музиката – британският оперен тенор Дейвид Рендъл , британската джаз певица Клио Лейн и американският джаз  тропетист и композитор Чък Манджиони . Рендъл е велик интерпретатор на Моцарт, както и певец, изключително подходящ за роли от италианския белканто репертоар...

публикувано на 31.07.25 в 09:00

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..

публикувано на 30.07.25 в 14:00

Книга представя български художници, творящи настроение

Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..

публикувано на 30.07.25 в 13:00

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40