"Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра." (Мат. 9:29)
След като възкресява дъщерята на Иаир, Спасителят Си отива от тези места, а след Него тръгват двама слепци, които викали "Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов". Ние не знаем как и колко са чакали слепите идването на Спасителя, но сега виждаме как Той бил в близост до тях, намирал се на едно и също място с тях, и дошъл моментът да си отиде. Единственото, което им оставало, било да викат към Него и да Го следват. Днешното апостолско четиво ни припомня, че Бог е "Бог на търпението и утехата", а утехата е скрита в Писанията.
Слепците са имали тази утеха, защото знаели Писанията, че ще дойде Месия от Давидовото коляно, Който ще бъде Спасител. Сега виждаме, че те изповядват Иисуса за именно Този Син Давидов, т.е. за Помазаника-Избавител, Който има да дойде! И сега слепците Го срещат - лице в лице, именно Него, Избавителя! Те не могат да Го оставят да Си тръгне от тях – не и преди да Му поднесат своя дар и да изпросят милост за себе си от Онзи, Който единствено дава Милост. Но кой е техния дар? Това, че Го разпознават. И като Го разпознават, те се обръщат към Него, викат, призовават Го, следват Го чак до къщата, в която се намирал! Но как двамата слепци срещат Христос? Как са го познали, когато не са Го видели? Те не само Го срещат, но и Го разпознават, и Той става видим за тях именно като Спасител, а не като обикновен човек.
Изцелението им е свидетелство за битийната пълнота на съкровищата на това Царство и на този Цар, Който сега е сред тях. А Царят е дошъл като обикновен човек, който ходи по всички градове и села, поучава в синагогите им, възвестява Царството Си и изцерява народа. Царят показва, че цени Своя народ, че е важен за Него. Защото иска да Го направи Своя Църква, Свое Тяло. Двамата слепци днес ни показват как утехата и търпение, съединени с доверие и вяра в Спасителя раждат надежда и копнеж по Бога, а те винаги биват наградени с лична среща с Него. Потвърдената вяра чрез устна изповед и признание, а също и на дело, бива възнаградена с причастие и обновяване на битието в лично общение с Бога. Трудно е да се живее с физическия недъг, особено когато са наранени сетивата ни. Недъгът е изпитание, криза, съд над нашата човешка природа, понеже явява финалната нищожност на нейното битие в състояние на грехопадналост, т.е. смъртта. Недъгът демаскира, развенчава привидната пълнота на човешкия живот в този свят; напомня за смъртта, за прекъснатостта на нашето битие, оголва тукашното битие и възвестява приближаването на неговия край. Въпросът е в това как приемаме, как изживяваме този недъг – дали проклинаме съдбата си или парадоксално благодарим за него като двамата слепи в днешния евангелски разказ? Но за какво да благодарим тук? И как да благодарим, като не виждаме за какво трябва да се благодари? Та нали, когато ние сме увредени, най-често се чувстваме неоправдани от Бога – как така ще благодарим? Приемането на недъга с отчаяние е оставане при себе си и света "тук и сега" и води до онова изтляване, което самият недъг разкрива, ако не се борим с отчаянието. С други думи, ускорява се процесът на това разтление, то буквално разяжда нашето време на този свят, като все повече ни припомня, че краят се приближава – това е едно постоянно предвкусване на края, на смъртта още тук и сега.
Приемането с надежда и очакване, с доверие и вяра в Бога е полагане на живота в Бога, връчване в ръцете Божии. Затова то е знаене и прогледване за пълнотата на бъдното Царство, личностно знание и усет за присъствието на Бога. Затова вярата и надеждата ни дават предвкусване на Края на края, на вечността и вечния живот още тук и сега. Затова в Църквата ние се учим постоянно да благодарим - искрено и за всичко. А тук слепците благодарили на Христос, като Го изповядали за техен Спасител. Синът понася немощите на народа, който страда. Духовният недъг, духовната слепота за Бога и Неговото Царство са по-страшни от физическата слепота. Затова, като знаем, че сме поканени да бъдем Негов народ, Христова Църква, нека си припомним, че "с вяра ходим, а не с виждане" (2Кор. 5:7) и нека да очакваме, че всички ние ще бъдем посетени от Бога и ще чуем това "нека ти бъде според вярата ти". Затова да пазим чисти дарът на любовта, образа на вярата и Благата вест, която ни носи надежда – Христос Възкръсна от мъртвите! Тези трите – вяра, надежда и любов, от които най-голяма е любовта, ни помагат да живеем в този свят, но не за този свят, а за бъдещото Царство. Нека да живеем, както ни съветва Апостолът, с угаждането не на себе си, а на ближните в доброто, като приемаме и се грижим един за други чрез "понасяне на теготите" си. Защото такава иска Христос да бъде Неговата Невеста Църквата - пълна с любов и която в единомислие, с една душа и един глас пее хваление и слави Бога в своята Литургия. Амин.
В рубриката "Съвременна Библия" – лято е и ако искате да прекарате приятно време с книга в ръка, ще ви препоръчам една. "Автобиография" на Бранислав Нушич ще ви взриви от смях. Стилът е завладяващ – дълбоки признания, изказани с тънък хумор. За съжаление Нушич признава и разочарованието си от християнството. Вината затова прехвърля върху даскала си по вероучение. Милиони хора по света имат тази тъжна опитност - те са хората, разочаровани от Христос, заради "християните".
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
През последните години все повече училища въвеждат задължително училищно облекло с надеждата да подобрят учебната среда. Основните цели на тази практика са да се създаде чувство за принадлежност, да се намалят социалните различия между учениците и да се повиши дисциплината. Темата обаче остава спорна. Дали носенето на униформи действително води..
През октомври 2008 г. група от деветима студенти, опитни планинари, тръгва на поход през планината Манцано в американския щат Ню Мексико. Никой от деветимата не се връща жив. Дни по-късно спасителните екипи откриват шест тела на необясними места с още по-необясними наранявания. ФБР поема случая, но не откриват нищо, което да обясни станалото, и той..
Тромпетите, корнетите и флигорните са едни от най-важните духови инструменти, използвани в класическата музика, джаза, духовите оркестри и съвременните музикални стилове. Николай Илиев е от Видин и е единственият майстор в доста голям периметър на духови инструменти, които прави /тромпети и флигорни/ и ремонтира. Той е и преподавател по музика..
Връзката между кучета и деца представлява интерес за учените в тази област. Кучетата са онези любвеобилни и грижовни четириноги, които стоят в основата на радостта, милите и забавни спомени в живота на всяко семейство. Много родители изпитват колебания дали би било удачно, или не да си вземат куче у дома, когато имат малко дете. Притесняват се, че..
Седмица на пожарната безопасност се провежда от 8 до 14 септември. Обявена е от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ заради професионалния празник на пожарникарите - 14 септември. Днес по този повод по традиция се проведе демонстрация на пожарна и аварийно-спасителна техника и оборудване на площад „Баба Вида“ във Видин...
Екипът на радио Видин гостува на град Чипровци, област Монтана. Градът е административен център на едноименната община. Днес в Чипровци живеят 1529 души по настоящ и 1656 по постоянен адрес, а в цялата община жителите са около 2950. Чипровци е град на миньори, на богата история и култура, на католическо население и на чипровските..
Първият учебен ден е изключително вълнуващ и важен момент за малкия ученик. Подготовката за него започва още в предучилищния етап, като роля в този процес имат и педагози, и родители. Естествено е тя да започне от родителите в домашна обстановка, каза психологът от Лом Елеонора Бойчева и обясни как по-лесно може да се извърши преходът:..