В памет на един краевед: Какво ни завеща Емил Маринов от Видин

публикувано на 21.07.25 в 16:25 | Интервю

Емил Маринов

Снимка: Видински алманах

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в рубриката "Памет нашенска" ще си спомним за родения във Видин Емил Николов Маринов - историк и краевед. Поводът да се върнем назад в спомените за него е навършването на 95 години от рождението му. Заемал е длъжността трети директор на окръжния (по-късно регионален) архив във Видин в периода 1966-1968 г. Архивът е създаден едва шест години преди Маринов да поеме ръководството, след първите двама директори - Петър Пешев и Галя Младенова. Отговорен е за ранните фондове и формирането на институционалните основи на архива след създаването му през 1960 г. Неговият принос включва събиране, описание и популяризиране на исторически паметници и културно наследство във Видинско. Един от известните му изследователски трудове е книгата за паметниците „Свидетели от вековете…“. Потомък на агроном и детска учителка, той израства в семейство, в което знанието и грижата за другите са водещи ценности.

"Емил Николов Маринов е роден на 18.07.1930 г. в гр. Видин. Баща му Никола Маринов е бил агроном, а майка му Севастица Маринова – детска учителка . Има сестра Лидия Маринова - специалист по български език и славянска филология, която живее и работи в гр. София. Съпругата му Генка Вълчева Маринова е помощник аптекар. Синът му Николай Емилов Маринов е завършил корабостроене в Машинно-елекротехническия институт гр. Варна, семеен, с едно дете, живее във Видин.

Началното си образование завършва в с. Оман, Елховско, където майка му се назначена за учителка. Учил е във Втора смесена прогимназия във Видин от 1941 1944 г. и във Видинската държавна мъжка гимназия от 1944-1948 г. През 1948 г. се включва в Околийската младежка трудова бригада "Асен Балкански", която е строила ВЕЦ "Миджур“ при с. Горни Лом. Белоградчишко и Вакуумно-консервната фабрика във Видин. От 1949 1954 г. учи и завършва Софийския държавен университет със специалност история и отбива военната си служба в студентски лагер - обучение през лятото. Разпределен е в гимназията "Хан Аспарух" в Нови пазар, Шуменско. Учителства няколко месеца в градовете Любимец и Свиленград. В началото на 1957 г. се завръща във Видин. Постъпва на работа като уредник в къщата-музей "Боян Чонос". За периода 1959-1966 г. е уредник на раздела "Работническо революционно движение" в Окръжен музей – Видин. На 13.11.1961 г. сключва граждански брак с Генка Вълчева от Видин. През 1964 г. се ражда синът му Николай. Работи като началник на Окръжен държавен архив – Видин в периода 1966–1967 г., а след това – като завеждащ методически кабинет по история на Българската комунистическа партия (БКП) и Комунистическата партия на Съветския съюз в Дома за политическа просвета при Окръжния комитет на БКП – Видин до 1972 г.", разказва Йорданка Костова, главен експерт в Държавен архив - Видин.

Освен администратор и преподавател, Емил Маринов остава в историята и като изследовател и публицист. Автор е на десетки заглавия, които проследяват събития, личности и процеси от историята на Видинския край. До края на живота си той продължава да изследва, да събира и систематизира. В Държавен архив - Видин се съхраняват 20 негови непубликувани труда, между които се открояват завършените, но неиздадени: „Азбучна история на Видинския край“, „История на Видинската гимназия“. Те се пазят от неговия син и остават ценен ресурс за бъдещи поколения изследователи. Емил Маринов си отива от този свят през 2012 г., но оставя след себе си дело, което надживява времето - памет, подредена с грижа, страст и историческа точност. Истински летописец на Северозапада.