От боклука до любовта: Историята на Лиза

Днес ще ви разкажем една от онези истории, които топлят сърцето. Преди повече от две години Стефка Иванова от Видин намира малко кученце, захвърлено сред боклуците. Кръщава го Лиза. Изтощена, слаба и отчаяно нуждаеща се от грижа, Лиза започва да разцъфтява с всеки изминал ден от вниманието и обичта на Стефка.

Животът,  и на двете, се променя завинаги от този миг. От уплашено и недоверчиво създание, Лиза постепенно разбира, че не всички хора са лоши. Че има и такива, които прегръщат, обичат и лекуват. Разбира какво е любов. И започва да я връща, с цялото си кучешко сърце. Характерът на Лиза е мек като памук. Щом те види, идва без колебание и нежно целува ръцете ти. Поглежда те право в очите, сякаш казва: "Аз съм добра… и вече обичам живота си."

Разбира се, тя си има и своите малки странности, например страстта ѝ към хартията. О, как само я обича! Повече и от храната. Защото, както става ясно, Лиза е злояда, яде малко, почти нищо, но все пак е в отлична форма. Явно любовта също е храна. Козината ѝ е дълга, пухкава, винаги сресана и лъскава. А с тъмночервената сатенена панделка на повода, Лиза изглежда като истинска кукла. Толкова мека, че ти се иска да я гушкаш постоянно.

Тя е любимка на всички съседи. Поздравява всеки, който минава, все едно е стара дружка. Има си и четириноги приятели, разбира се, особено кучето Роки, с когото са неразделни. Само се видят, и започва веселата олелия от гоненици и игри.

"Направо я изкарах от боклука. Веднага – на лекар, регистрираха я, и три месеца, докато ѝ удариха ваксините, си е стояла вкъщи, горе. И понеже е много добра, никой не е подозирал, че има куче на етажа...Тя ми е като детенце, приятелче. Когато тръгвам на работа, тя ми се обижда. Връщам се, тя ме посреща, тя е там, посреща ме, хваща ме за ръката и ме води да видя какво е направила, естествено, играчките, всичките са навън. Отначало правеше много бели, но с повече старание се постига всичко....Лиза много обича децата, хората изобщо. Докато има хора, които не я искат, ритат я, бият я с чантите... А тя иска да играе с тях... Лиза промени всичко в мен. Откакто се появи тя - прибирам се късно от работа, обаче рано сутрин съм на крак – кафенцето и на разходка с Лиза.“

Благодарение на любовта и вниманието, които получава всеки ден, Лиза днес е неузнаваема – щастлива, уверена, лъчезарна. Истинско слънчице на четири лапи.

Историята на Лиза е още едно доказателство, че вторият шанс може да дойде с четири лапи, един добър човек…и сатенена панделка. А Стефка? Тя често казва, че не тя е спасила Лиза, а Лиза е спасила нея. Защото понякога най-голямото чудо се случва тихо - едно вярно сърце и любов, която не иска нищо в замяна. И ако питате Лиза какво е щастието, тя няма да каже нищо. Просто ще дойде, ще ви целуне по ръката… и ще ви го покаже.