При малките деца доста често се наблюдава едно връщане към много по-ранен етап. Могат да започнат да се напишкват, да си гризат ноктите, да си смучат пръстите, да си скубят косата, да се самонараняват. И всичко това е просто от объркване и неяснота. Разбира се, колкото по-голямо става детето, толкова по-осъзнато става за света около него. Децата в предучилищна и начална училищна възраст – тук вече се наблюдава усещането за виновност. Тук се появява и срамът от това, че съм различен. Моето семейство е различно. Не съм като останалите деца. Проявленията, разбира се, при тях също могат да са от най-широк спектър – от затваряне в себе си до агресивни прояви в училище, които са нетипични до този момент. Отдръпване от учебния процес. Всичко това обаче е сигнал за: "Обърнете ми внимание. Имам нужда да бъда чут и видян"."
По думите на психолога Яна Гъркова, при тийнейджърите нещата са, може би, една идея по-осъзнати. Но отново при тях има много гняв.
"Те са във възрастта, в която самите те навлизат с една крачка в света на възрастните и не знаят точно кои са. Това е процесът на идентификация - "Кой съм аз?“. Това е период, в който те се търсят. Хем е процес, в който трябва да се откъснат от родителите, хем все още са малките деца на родителите си. Когато им се разпадне тази сигурна система, в която до момента са живели, бунтът им става много по-труден, много по-объркан, много по-неясен. Тук много често се среща девиантното поведение - алкохол, наркотици. Лекото поведение при момичетата е доста често срещано в този момент. Всичко това отново обаче са сигнали и зов за помощ: "Виждате ли ме? Имам нужда да бъда чут и видян.". Родителите могат да обяснят раздялата на децата по щадящ и разбираем начин, като използват ясен, спокоен език, избягват взаимни обвинения и подчертаят, че детето не носи вина за случващото се, както и че и двамата родители ще продължат да го обичат и подкрепят."
Сдружение "Един процент промяна" набира средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..
За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..
Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време. Дърворезбата съществува от много..
Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..
Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..
На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки - независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..