Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо надолу, човек има време да си спомни, че и да преосмисли твърде много неща.

Романът „Каръкът в мен… хаосът да си жив“ на Радослав Младенов, за когото вече сме говорили и друг път, започва с едно нелепо подхлъзване на Шкейца, докато се опитва да смени изгоряла крушка на терасата у дома. А после се оказва, че падането е може би най-хубавото нещо, което му се е случвало от години. Когато те сполети нещо такова, изненадващо бързо се отърваваш най-напред от страховете си – за здравето си, за жената и децата, за парите, за бизнеса, за това дали плочките пред блока накрая няма да се окажат по-меки от главата ти…

Джони Шкейца винаги е мислел за себе си като за карък. За доказателства може да разкаже стотици истории от изпълнения си с приключения, срещи, случайности и безумни превратности живот. Хванал края на социализма и участвал активно в изграждането на трудно прохождащата демокрация в България, най-вече посредством естествените си кулинарни умения, той иска само да го оставят на спокойствие да готви в ресторанта си, разположен току пред входа на парламента. Когато обаче клиентелата ти се състои основно от депутати, министри, прокурори и културни дейци, ако не броим откачените приятели и познати с емоционални или умствени проблеми, а персонала ти се състои основно от сериозни откачалки, няма как да останеш встрани от събитията и просто да си живееш тихо и кротко. Не и Джони. Той може и да няма сериозни планове за живота си, но животът има повече от сериозни планове за него и това не подлежи на обжалване.

Въобще да си жив се оказва трудна работа, на моменти дори опасна, изискваща неочаквано много усилия и разнообразни таланти. Налага се да балансираш между днешните силни на деня и онези, които може да станат такива утре, между държавната машина и жертвите ѝ, една от които винаги има опасност да станеш и самият ти, между семейство, приятели, трудни за понасяне роднини и капризни клиенти с капризни стомаси. Оказва се също, че ако искаш да имаш посещаван ресторант на площада пред Народното събрание, освен да си добър готвач, се иска и да си по-голям дипломат от онези, на които им се плаща да са дипломати. Също психолог, понякога дори психиатър, семеен терапевт, душеприказчик, малко политик, повече творец, но най-вече се иска да си наистина добър човек.

Това последното може да се окаже решаващо, когато летиш от петнайстия етаж към тротоара долу. Дали Джони Шкейца все пак ще се окаже добър човек, въпреки основателните си съмнения? И дали в крайна сметка ще успее да убеди сам себе си, че е такъв, преди да е приключил фаталния му полет? Няма как да знаем, докато не минем с него покрай всеки един от етажите и не надникнем през прозорците им към спомените и душата на този колоритен, сладкодумен и безкрайно забавен образ.

 „Каръкът в мен...“ е втора книга от поредицата, чието начало авторът поставя с романа „Идиотът в мен“. Но докато първата беше сбор от различни истории, които разсмиваха от сърце читателя, то във втората философията за живота сякаш извира отвсякъде. И пак през смях деликатно те побутва към преоткриването на забравени истини за живота, за приоритетите и авторитетите.

Радослав Младенов е бивш полицай, автор на детски книги, криминалета и научна фантастика, както и на десетина сатирични романа, сред които „Власт, мераци и малка дупка от куршум“, „Шаш и паника“, „Готино е да си тъп“, а също и на сценарии за филми и пиеси. Романът му „Идиотът в мен“ бе обявен за най-смешната книга на 2015 г.