Видинско село брани традицията на домашната ракия

"Досега хората не са спирали, но сега напуснаха лозята и сме останали дали има 100-тина човека. Трудно е да се гледа лозе, но се купува грозде...

За сам човек 30 литра, да, но за по-голямо семейство е малко. Аз си правя 25-30 литра за собствена консумация, като съм самичък. И вино си правя, но ако ни лишат от това, няма да е добре. Сигурно ще има някаква реакция. Не вярвам да ни чуят. Никой не ни е питал нищо досега. Правят си каквото си искат..."

За да продължи традицията, законотворците трябва да чуят мнението на хората, категоричен е и кметът на Гюргич Бойко Младенов. 

"Аз казвам, че трябва да се намери по-разумен вариант. Тук искам правилно да бъда разбран. Не да се ограбва държавата, за сметка на държавата, напротив - да се плащат тези ставки, разумни да бъдат ставките. За да може гражданинът, който извършва тази услуга,  да бъде добронамерен, да си плати ставката. А не той да трепери дали ще дойдат да го проверят и да се крие вкъщи да вари ракията. Аз говоря за стария случай, преди какво беше. Вече съм се откъснал от тази работа и не съм слушал новите промени, но се страхувам, че ще направят някоя глупост. Ние за какво сме, ние като население само да гласуваме ли? Това са техните родители, тези хора са ги възпитавали. Г-н Петров, който трябва да вземе решение, има семейство, това са неговите родители. Ама да не се правят на многознайковци, а да отидат да видят хората, да се срещнат. Все пак няма нищо по-добро от народната мъдрост. Хората, които пишат тези закони, да се вслушат в народната мъдрост..."

И докато очакват някой да ги потърси за мнение, в Гюргич продължават да варят ракия по утвърдената през годините технология. Казват, че хубавата ракия зависи от материала, но и от това как се пали огънят, за да не загори. Освен мъжете, има и жени, запознати с технологията за дестилиране.

Други припомнят, че ракията е на почит не само на масата на българина, но и в народната медицина.

"Аз помагам на хора, които правят ракия, аз пия от тяхната. Аз сутрин винаги по 50 грама взимам винаги с лъжица мед. Доктора ми е казал, когато стана от сън. Не каза за какво и цял ден ще си бодър. Вечер по някоя чашка - две, три, стига толкова.  Най-хубавата ракия е гюргишката."

С чувство за хумор ни изпращат от Гюргич, където производството на домашен алкохол, макар и значително намаляло, продължава. Продължава да е жива и надеждата на хората, че ще бъдат чути и разрешеното количество в новия закон ще бъде съобразено с техния глас и старите български традиции.