Румен Джагаров: Архитектурата като изкуство и мисия

публикувано на 03.10.25 в 16:30 | Интервю

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Малко преди деня на архитекта ви представяме Румен Джагаров – млад човек, чиято съдба от ранна възраст е тясно свързана с къщите, строителството и занаятите. Роден е през 1997 година в София и детството му преминава в квартал "Горубляне". Лятото неизменно го отвежда при баба и дядо по майчина линия – от стария род Кайцанови – в село Ново село край Дунава. Там, сред природата, Румен попива любовта към сръчността и майсторлъка, които двамата му дядовци щедро предават. Когато се включва в изграждането на семейната къща в София, той осъзнава, че строителството и формите на домовете го вълнуват по особен начин. Затова след седми клас избира да учи в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев", където получава първите си специализирани знания. През 2015 година става студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Архитектура“, като особено го вдъхновява предметът „История на архитектурата“.

От близо пет години Румен живее в Ново село. Там пристига с намерението да придобие стара къща – плетарка – и да я възстанови с помощта на естествени материали и традиционни техники. Днес архитектурата е не само неговата професия, но и лична страст, за която той говори с плам и отдаденост. Именно за този път – от първите детски впечатления до съзнателния избор да се посвети на архитектурата – разговаряме с Румен Джагаров.

"За първи път мисля, че усетих, че това е моят път, когато в Строителния техникум трябваше да боравим с чертежи на сгради и когато ни дадоха поле на изява. Човек усеща на хартията, че всяка една линия, която начертае, всъщност означава нещо в материалната среда, в изражението на една сграда. А когато имахме и часове по рисуване, по скициране – това да създадеш облик, естетика на обекта, който проектираш, също ми отвори очите за архитектурата. Вече когато отидох и в университета, там нещата съвсем се развихриха, тъй като ние не просто строим сгради, а проектираме обекти и постройки от най-различен тип за нашето общество и за човека, за да може той да се чувства добре в тях... В началото си падах по еклектичния европейски стил, който го има почти във всеки един град, в старата част. Но когато записах катедра „История и теория“ и започнахме да разглеждаме всякакви периоди, всъщност в момента нямам любим стил. Възприемам всяко населено място – било то село или град – като книга, в която всяка глава е различен архитектурен стил. Във всеки един български град имаме културно наслояване на стилове, затова ми харесват както обектите от Възраждането и след възрожденските години, така и тези до Втората световна война. Дори и образците, които сме наследили от социалистическия период, според мен имат добри естетически качества и също са ценни. Когато говорим за архитектурно наследство, редно е от всеки стил да се опитваме да съхраним най-доброто... Трудно е да се отговори еднозначно, защото всеки архитект е различен човек и има свое виждане за това каква среда иска да създаде и какво да остави след себе си. За мен най-важното е връзката с обществото, с хората. Да разбереш какво иска един човек и да му помогнеш да го постигне – било то за един човек или за група. Виждаме, че имаме голям жилищен фонд, но проблемът с обществените сгради остава – през последните години почти не се изграждат нови."

Архитектурата винаги е била много повече от занаят – тя е памет и визия, едновременно стъпила върху традицията и устремена към бъдещето. Да създаваш пространства, в които хората да живеят, да растат и да се събират, е отговорност, но и истинско вдъхновение. Румен Джагаров е от онези млади архитекти, които гледат на професията не просто като на работа, а като на мисия – да запазва живото наследство и да го пренася в настоящето с уважение и любов. В неговия път личи стремежът да съчетае старите занаяти и природните материали със съвременния поглед към строителството. Така той доказва, че архитектурата не е само техническо знание, а и духовен мост между поколенията.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Румен Джагаров: Архитектурата като изкуство и мисия

Галерия

Данъци и обществена полза - вечният въпрос

платена публикация
Готово е научното съдържание за нова постоянна експозиция в музей "Конака"

Тайната на успешния разговор с дете – правилният момент

100 години Народно читалище „Просвета 1925“ в Мездра – сърцето на културния живот

Подарък от сърце: Как да станем таен Дядо Коледа на дете в нужда

"Мизерни заплати и липса на уважение" – служители от Видинската статистика на протест

Безумният богаташ

За БНР

Радио Видин

Споделете

Румен Джагаров: Архитектурата като изкуство и мисия

Галерия

Данъци и обществена полза - вечният въпрос

платена публикация Готово е научното съдържание за нова постоянна експозиция в музей "Конака"

Тайната на успешния разговор с дете – правилният момент

100 години Народно читалище „Просвета 1925“ в Мездра – сърцето на културния живот

Подарък от сърце: Как да станем таен Дядо Коледа на дете в нужда

"Мизерни заплати и липса на уважение" – служители от Видинската статистика на протест

Безумният богаташ

За БНР

Радио Видин

платена публикация
Готово е научното съдържание за нова постоянна експозиция в музей "Конака"