От Горни Лом до Манила: Мечтата на Венислав Антов, която стана реалност

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Малка страна на картата, но голям дух на световната сцена. Това е урокът, който волейболните ни национали преподадоха на света, грабвайки сребърните медали и титлата световен вицешампион. Този успех не е просто спортно постижение, той е ярка светлина, която прониза всяко българско сърце и донесе една от най-силните и чисти форми на национална гордост.

​Често чуваме за липси, за трудности, за това, че България не е сред най-богатите или най-големите. Истината е, че точно на този фон победата грее най-силно. Когато ресурсите са ограничени, а пътят към върха е осеян с препятствия, всяка победа придобива стойност на злато. Този финал, независимо от резултата, беше триумф на обединението. В онези часове пред екраните, на публични места и по домовете, България беше едно цяло. Изведнъж изчезнаха политическите различия, социалните граници, ежедневните тревоги. Имаше само едно знаме, един химн, едно туптящо сърце, което крещеше "Българи юнаци!". Спортът има тази невероятна, магическа сила да обединява нацията. Той ни припомня, че въпреки всички различия, ние споделяме обща съдба, общи корени и най-вече - обща гордост. 

"Аз вече доста пъти съм казвал,  че съм от село Горни Лом, като малък още съм бил на една, две години, иначе живеем в Белоградчик, то е близо и там вече на седем или осем години почвам в Белоградчик да тренирам при Красен Христов. Той покрай баща ми понеже се познават, играли са навремето заедно. И след това вече на 12 години решихме със семейството ми общо, ако искам наистина да се занимавам с волейбол трябва вече да предприема по-сериозна крачка и така дойдохме в София и вече с "Левски" започнах....Хубаво ми беше детството в Горни Лом, по цял ден съм си бил навън сам да си подавам на стената на село на къщата...Не съм имал такива моменти, в които да съм седял и да съм си мислел, че няма да се получи, няма за какво да опитвам. Винаги съм гледал ден за ден да давам най-доброто и съм вярвал, че все някога ще стигна донякъде. Това винаги от малък ми е било най-голямата мечта, да играя за мъжкия национален отбор...Най-голяма мотивация съм получил от родителите си и близките ми като цяло."

Венислав Антов е избран за националния отбор сред повече от 40 играчи на спортен лагер. Така той се приближава с още една крачка към мечтата на всеки спортист, да играе на голяма и световно призната сцена. Венислав Антов сподели първите си мисли, след като разбрал, че ще играе на Световното във Филипините

"Честно казано в началото не го асимилирах чак толкова какво значи това реално, че ще бъда на мястото на хора, които съм гледал по телевизията като малък и съм си мечтал да съм на тяхно място. Определено и сега, като се прибрахме в България и имах малко време да помисля, това наистина е уникално. Просто сбъдната мечта, накратко... Това е голяма чест и голяма отговорност за един спортист. Най-голямата чест е да играе за националния отбор, пък и още повече да печели медали... Определено, като видях колко много хора, колко много деца ни посрещнаха в България, а и виждам доста голям интерес от тях към нас, определено това вече става наша отговорност да им даваме добър пример, така че да изпитвам отговорност да бъда добрият пример по някакъв начин... Бих казал на всички деца да не спират да мечтаят, да вярват, че всичко е възможно стига наистина да са отдадени, да го чувстват, че е тяхното нещо и също така на родителите искам да кажа да ги подкрепят в мечтите им, да бъдат с тях и това просто изисква много много отдаденост цялото това нещо и много вяра."

Днес България има нужда от тези емоции. Нуждае се от поводи за гордост, от примери, които вдъхновяват младите да мечтаят, да тренират, да вярват. Волейболният ни отбор не само че върна вярата в спортното ни бъдеще, но и доказа, че България продължава да бъде на световната карта - не с проблемите си, а с таланта и куража на своите хора. Благодарим ви, момчета! Вие направихте среброто да блести с цялата светлина на златото. Защото, когато едно сърце бие за България - то заразява хиляди други. 

Повече може да чуете в звуковия файл.