Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Агроном: Нарушеният сеитбооборот води до ниски добиви

Снимка: Радио ВИДИН


Преди година група агрономи, които активно практикуват професията си, спонтанно решават да се съберат в организация, за да могат да търсят заедно решение на наболели проблеми на полето. Така се ражда Националната асоциация на професионалните агрономи /НАПА/. Идеята е Асоциацията да бъде в помощ на производителите, а в условията на климатични промени и завишени изисквания, пред тях има много предизвикателства, каза в "Земята, която ни храни" агрономът Димитър Витковски, председател на НАПА:

"В интерес на истината, фермерството у нас е една от най-младите индустрии. Опитът, който има нашето земеделие преди промените, няма нищо общо с това земеделие тип фермер, както в Европа, където има над 100-годишен опит и наслояване в годините като семеен бизнес. Тази история на фамилиите като обработване на земята тепърва започва да се пише. Този малък опит не им дава възможност да разгърнат изцяло потенциала си, а рестрикциите се налагат много бързо... В същото време наблюдаваме промяна в климата. Той се развива на определени цикли, затова е рано да кажем, дали може да се говори за климатична промяна. Обикновено циклите са 7,12 - годишни, има и по-дълги... Всичко това се отразява неблагоприятно върху фермерството у нас..."

Рестрикциите за употреба на добре познати, но забранени препарати за растителна защита, появата на нови продукти, които са все още непознати, но с нови цени доведе до повишаване себестойността на производството, посочи агрономът:

"Започнаха да се появяват нови продукти, биопродукти, започна да се говори за продукти на базата на бактерии, гъби, продукти, които имат кратка история, не са 100 % доказани като ефикасност и с нулев опит по отношение на приложение... През последните години фермерите не можаха да реагират адекватно и бързо на промените в климата и това доведе до понижаване на добивите. Получи се ситуацията висока себестойност и ниски добиви, което рефлектира на ликвидността на стопанствата и допълнително утежни фермерството... "

По-ниските добиви не се дължат само на тези фактори, налице е и административна тежест, незнание или невъзможност за правилно отношение към производството, казва  Димитър Витковски:

"Голяма част от фермерите станаха спонтанно фермери, те нямаха историята на своите родители, нямаха земеделско образование, ОСП ги накара да работят с много документация и много изисквания, които костват много енергия и труд. Тази административна тежест им отнема от усилията, които би трябвало да бъдат насочени към производството... Самото производство не е "ори, мели и яж"... Има много неща, те трябва да бъдат запознати със сортове, препарати, торове, сеитбооборот, плевели, плевелен състав... Това ги разводнява и те се хвърлят кампанийно в процесите...  Това е сложна еквилибристика за нашите фермери..."

По думите на Витковски, голяма част от производителите у нас са в сектор зърнопроизводство, защото то е по-лесно и механизирано. Нарушен е сеитбооборота, защото се отглеждат няколко основни култури:

"... Нарушеният сеитбооборот води до по-ниски добиви... Това е голямото предизвикателство, защото години наред се пренебрегва правилото, че слънчогледът иска да бъде след себе си на четвъртата или петата година, че рапицата и слънчогледа имат едни и същи неприятели и болести, което означава, че слънчогледът може да се засади на четвъртата година, зърнено-житните по същия начин, единствено царевицата може да бъде отглеждана като монокултура до десет години на едно и също място... Ако реално първите години не се отразяваше негативно това отглеждане пшеница-слънчоглед, пшеница-слънчоглед, тук-таме царевица, сега се отразява... Част от ниските добиви при слънчогледа се коренят в този момент на объркания сеитбооборот. Ако фермерите не могат да сложат друга култура, защото финансово няма как да го направят, защо никой в България не потърси механизъм част от тази четвърта, пета или шеста култура да бъдат финансирани, така че фермерите да поддържат естественото плодородие на почвата, да удължат цикъла на сеитбооборот, и в същото време да не пострадат финансово... "

Предизвикателствата на фермерите са много- климат, начин на обработване на почвата, големите рестрикции при използване на различни препарати. Предизвикателство е и есенната сеитба, посочи Витковски:

"Рапицата вече е засята, би трябвало да е поникнала и текат основните мероприятия- самосевката на пшеница трябва да бъде унищожена, да се справят с насекомите по рапицата- бълха и рапична оса... Предстоят третирания, за да може да влезе нормално да презимува... Върви масова сеитба на пшеницата. Сортовете, които се използват, са по-различни отпреди, имат достатъчно братене напролет, времето е подходящо за сеитба... Трябва да направят качествена обработка на земята, качествена сеитба и да са спокойни. Житната муха не е опасна, защото няма условия за яйцеснасяне... Има дадености за добра година..."

Според Витковски, част от проблемите на зърнопроизводителите и по-ниските добиви са и заради това, че от години у нас се сеят чужди сортове, които обаче не са съвсем подходящи за нашите условия:

"Чуждите сортове преобладават, те са високодобивни, а идеята на всеки фермер е да произведе повече, за да реализира по-добра печалба... Хлебната пшеница винаги се дотира от държавата, защото е свързана с потреблението... не случайно преди време България изнасяше за Великобритания около 2 млн. тона сорт "Победа"... В България почти не се произвежда хубава хлебна пшеница, а българските сортове са рядкост- в област Видин двама трима гледат "Енола"..." 

Според агронома земеделците масово разчитат на сортове френска селекция, които не винаги са адаптирани към нашите условия, а това води до намаляване добивите. От друга страна, нарушеният сеитбооборот спомага за развитието на вируси и бактерии в посевите, които все още не са добре познати... Тези болести са предизвикателство и за агрономите, и за фермерите, които нямат необходимата култура и познания. 

Повишава ли се доверието към агрономската гилдия и вслушват ли се хората в съветите на агрономите- чуйте повече в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дреновец излиза на протест срещу преминаването на тирове

Жители на Дреновец, община Ружинци, излизат на протест днес заради тежкотоварния трафик, преминаващ през селото. Недоволството е провокирано от инцидент на пътя, при който преди дни загина 45-годишен местен жител. Транзитният трафик е пренасочен през селото от международния път Е79, който е в ремонт и това създава проблеми, свързани с пътната..

публикувано на 22.11.25 в 08:00

Ученици дариха топлина и внимание на възрастни за Деня на християнското семейство

В  Деня на християнското семейство  ученици от Ученическия съвет към ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин, с координатор Лозинка Николова, се срещнаха с възрастните хора от Дома в Кутово, които временно са преместени във Видин. Децата  донесоха топлина, внимание и празнично настроение на неговите обитатели. "Днес сме тук в един много..

публикувано на 21.11.25 в 17:50
Красимир Беров на представянето на възстановеното издание в Бяла Слатина

Издател от Бяла Слатина направи възстановка на "Нова земя" - продължението на "Под игото"

Излезе от печат възстановка на първото издание на романа "Нова земя", замислен от Иван Вазов като продължение на "Под игото". За първи път романът е отпечатан през 1896 година. След това няколко пъти е преиздаван, но така и не успява да спечели дори и частица от славата, която първият български роман има. Нещо повече -  в наши дни малцина са..

публикувано на 21.11.25 в 16:59

Млад дерматолог специализира във видинската болница

 Д-р Деяна Жекова е един от младите лекари, предпочели да специализират във видинската болница "Св. Петка". Дерматология е специалността, която си е избрала д-р Жекова.  "За съжаление в София възможността да се специализира дерматология е малка и е трудно човек да се дореди до тази специалност, защото е доста желана. Разбрах, че има възможност в..

публикувано на 21.11.25 в 16:57

Арбористът Пламен: Когато любовта към дърветата става професия

За днешния ни гост можем със сигурност да кажем, че има професия, която рядко се среща у нас. Чували ли сте за арборист? Това е човекът, който се грижи за дърветата - обучен специалист, посветен на поддръжката и опазването им като отделни живи организми в градска среда. Самата дума " арборист " произхожда от латинската "arbor", което означава..

публикувано на 21.11.25 в 16:35

Дари и нейната голяма любов към книгите

В Деня на четенето си припомняме не просто колко е хубаво човек да чете, а колко истински променящо е това малко действие - да отвориш книга и да позволиш на един нов свят да те приеме. Понякога е тихо бягство, друг път е приключение, трети път - разговор със самия теб. И днес имаме гост, който го знае по-добре от много възрастни. Дарина..

публикувано на 21.11.25 в 16:30

Бели, смях и любов: Историята на кучето Чико и котарака Милчо

Днешните лапички са на един пакостлив домашен любимец, кучето на име Чико . Историята му започва сърцераздирателно, тъй като е спасен от улицата. Ще оставим на неговата стопанка да разкаже с подробности, а ние можем да кажем за Чико, че е едно голямо бебе, което непрестанно тича и все нещо хапва. Предимно това са мебели, салфетки, торбички, а..

публикувано на 21.11.25 в 15:35