Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Снимка: Радио Видин

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), представиха свое становище относно проектите на Държавен бюджет, Бюджет на ДОО и Бюджет на НЗОК за 2026 г. Нееднократно работодателите декларираха, че с настоящия проект на държавен бюджет за 2026 година се отстъпва от заявената от управляващото мнозинство позиция за запазване на данъчно-осигурителния модел на България. Напротив, предвижда се увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта, което води до над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и двукратно повишаване на данъка върху дивидента. Така ежемесечно от всеки зает в реалния сектор ще се изземват допълнителни средства, за да се финансират неефективни разходи в бюджетната сфера, включително ново двуцифрено увеличение на възнагражденията в секторите "Сигурност и отбрана" и "Висше образование". Всичко това прехвърля сметката за политическия популизъм върху бизнеса и работещите, обезсърчава инвестициите, забавя икономическия растеж, разширява сивата икономика и в крайна сметка ще редуцира бюджетните приходи. Поради тази причина, АОБР не подкрепя представения проект на Закон за бюджет за 2026 г. От бизнеса подчертаха, че остават в готовност за реален диалог с достатъчни срокове, публичност и оценка на въздействието. 

В интервю за БНР, Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България уточни, че работодателските организации имат принципни несъгласия с проекта за новия бюджет.

"Ние имаме категорични несъгласия и категорични искания за това бюджетът за 2026 година да бъде променен. В този проект ние намираме много проблемни области. Виждаме едно отстъпление от управляващото мнозинство по отношение на многократно заявена позиция за непромяна на данъчно-осигурителния модел. В този проект се предлага увеличаване на осигурителните вноски през 2026 година с 2% пункта за фонд "Пенсии", както и увеличаване на данък "Дивидент". Една от страните в тристранния диалог, а именно работодателите, отказва да консултира правителството по един толкова важен закон, какъвто е Законът за държавния бюджет и то с много ясни мотиви, а именно, че продължава неефективното харчене на пари и то със средства, взети назаем. Увеличава се и данъчно-осигурителната тежест за бизнеса и гражданите, работниците и служителите, именно тези две страни, които изработват брутната добавена стойност на страната и тези, които внасят приходите в бюджета."

Представителите на частния бизнес в област Враца също следят дебатите около новия бюджет и подкрепят работодателските организации в техните искания. Това каза за Радио Видин Илияна Филипова, председател на Търговско-промишлена палата Враца.

"Това, за което настоява Търговско-промишлена палата във Враца и останалите колеги в страната, е да се запази тази макроикономическа стабилност и в същото време да има по-благоприятно среда за предприемачите. Ние държим да се запази данъчният модел, който не допуска увеличаване на ставките, каквото се планира в новия бюджет за 2026 година. Държим да бъдат ограничени до 35% от БВП преразпределението на средствата през бюджета. Това са нашите данъци - при преминаването им на 40% и над 40% означава разходване на нашите данъци, на средствата, които ние сме отделили по нецелесъобразен начин."

Един от секторите на частния бизнес в Северозапада и днес остава шивашкият бранш. Разговаряме с Пламен Каменов, управител и собственик на едно от първите шивашки предприятия във Видин след началото на демократичните промени. 

Пламен Каменов
"Проблемът е комплексен и той не крие в себе си само едно управленско решение, а всъщност става въпрос за поредица от управленски решения. В контекста на приемането на еврото и липсата на достатъчно готовност у икономическите субекти. За това политическите решения трябва да подпомагат, а не да са предпоставка за определени сътресения, за негативни тенденции, които могат да прераснат и в криза. Ако следваме управленските решения, свързани  с бюджета и тази част в него, която касае увеличението на работните заплати на част от администрацията, то не е логично с управленски решения да се увеличават заплати, които в крайна сметка плаща бизнесът. Тоест, в момента ние сътресения от преминаването към еврото, имаме невероятно голямо сътресение, свързано с инфлацията от последните 4-5 месеца, която статистиката обявява официално за 5%, но действително тя е повече от 30% и всички ние го виждаме, ние сме изправени и пред това да увеличаваме заплатите на тези, които работят, защото тази инфлация ще продължи е след 1 януари" - обясни Пламен Каменов


В интервю за БНР Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България отправи апел към всички предприемачи, работодатели и работещи да се присъединят към протеста тази вечер в София, организиран във връзка с липсата на диалогичност от страна на управляващите по време на бюджетната процедура. Той съобщи, че организацията е разпространила официална позиция с апел към предприемачи, към работодатели, към всички самоосигуряващи се, към стопански ръководители, към упражняващите свободни професии и всички работещи хора. Протестът е от 18.00 часа на площад "Независимост" в София. Три са основните проблеми, които организацията вижда в този бюджет - несъразмерните държавни разходи, които деформират пазара на труда, планираното годишно изземване на доходи от реалния сектор в размер на над 1 милиард лева, и трайното бюджетиране на дефицити, които могат да доведат до значително увеличение на данъците и държавния дълг.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45