Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пред закриване ли са аптеките в малките общини?!


Какви неудобства създава въвеждането на системата по верификация на лекарствата и с какви трудности  се сблъскват в аптеките в малките общини?! Това беше темата в рубриката „На прицел“ на Радио Благоевград.

Жителите на общините Кресна и Струмяни  се опасяват, че при закриване на аптеките ще бъдат ощетени по отношение на достъпа до лекарства и здравни грижи.

В  Кресна има само една аптека и тя обслужва населението както в града, така и от селата на общината. Това е единствената аптека в двете общини – Кресна и Струмяни, която работи със здравната каса.

Фармацевтът Надежда Димитрова сподели за неудобствата и усложненията, с които се сблъсква относно изисквания на здравната каса и  въвеждането на системата по верификация на лекарствата. (чуйте звуковия файл) 

Надежда Димитрова


Много възрастни  хора от селата в община Кресна пътуват до града, за да си закупят нужните лекарства. Считат, че ако тази аптека бъде закрита, закупването на лекарства ще се оскъпи, защото ще се налага да пътуват до Благоевград или Сандански. На това мнение е и Спаска, която пътува от село Горна Брезница, за да купи лекарствата както на себе си, така и на други жители от селото. (чуйте звуковия файл) 


Жителите на селата в община Кресна разчитат на единствената аптека в града, за да си осигурят лекарствата заплащани от Националната здравноосигурителна каса.

 В съседната община Струмяни има аптека и аптечен пункт.  В село Струмяни аптеката работи без договор със здравната каса. Фармацевтът Мариана Иванова, която обслужва жителите, е скептична относно достъпа до лекарства и признава, че тенденцията е аптеките в малките населени места да се закриват. (чуйте звуковия файл) 

В другото голямо село в община Струмяни- Микрево няма аптека, а комбиниран здравен и аптечен пункт.

Местните разчитат на личния лекар д-р Явор Павлов. Не е леко положението със  здравните услуги в малките населени места, сподели той и изказа проблемите с въвеждането на системата  по верификация на лекарствата.

„Практически се усложнява и забавя работата на малките структури като аптечен пункт или малките аптеки, защото те трябва да се снабдят с допълнителен софтуер, да направят допълнително инвестиции за баркодчици. Има голяма разлика между големите аптечни вериги с повече персонал и малките аптеки, които са с ограничен персонал от един фармацевт. При самото верифициране  също има забавяне в обслужването на пациентите, а това е свързано и с постоянна интернет връзка, нещо което в малките населени места невинаги е възможно“.

(чуйте звуковия файл) 

Д-р Явор Павлов

Проблемът в малките населените места е, че жителите са възрастни и в повечето случаи ниско платежоспособни,  инфраструктурата и комуникациите не са достатъчно добре изградени. Закриването на аптеки и здравни пунктове лишава населението от достъп до здравни услуги, а в дългосрочен план води до обезлюдяване на малките общини.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Илия Лазаров: САЩ рискуват да се превърнат в ненадежден партньор

Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..

публикувано на 21.02.25 в 12:08
Настимир Ананиев

Настимир Ананиев: Повишение на заплатите в МВР трябва да има, но срещу реформи, а не „на калпак“

Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..

публикувано на 21.02.25 в 11:52
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Бюджет 2025 – антисоциален, антибизнес и антиграждански

Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..

публикувано на 21.02.25 в 11:25
Доц. Тодор Чобанов

Траките – кои са били и какво трябва да знаем за тях?

Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..

публикувано на 21.02.25 в 10:57

Производители представиха българския вкус на изложение в Португалия

България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият  хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в  Лисабон.  Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..

публикувано на 21.02.25 в 09:55

Дупница помага на Слави

Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков  се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..

публикувано на 20.02.25 в 20:29

Над 130 години Национален етнографски музей - съкровищница на българското културно наследство

1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България.  А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни  историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..

публикувано на 20.02.25 в 20:21