"Не става въпрос само за нехуманното третиране на нашите военнопленници, което влиза в разрез с всички тогава действащи европейски документи и конвенции... тези хора бяха пожертвани, бяха превърнати в изкупителна жертва, за да я има днес България", това каза в предаването на Радио Благоевград за история и национална култура "Изгрей зора" историкът Радослав Симеонов в разговор, посветен на съдбата на българските военнопленници след края на Първата световна война.
На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие и България излиза от войната. Според една от неговите клаузи, българските войски западно от Скопие остават в плен, като се използват за работа от съглашенците.
До примирието в плен попадат около 30 000 българи, разпръснати на огромна територия. В английски плен има българи, изпратени в Северна Америка, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Във френски плен има изпратени в Африка и Южна Америка. Част от пленените българи от Русия са изпратени в Азия. Все пак най-много пленници остават близо до бойната линия на Балканите. Те са съсредоточени основно в пленнически лагери.
След Солунското примирие и според неговите условия, в плен се предават около 80 000 българи. Това са частите на 1-а, 6-а Сборна пехотна дивизия и 302-а германска дивизия, която е съставена от германски щаб, който се е изтеглил на север, но почти целият личен състав е от българи. Те се предават между 2 и 5 октомври 1918 г. Почти всички попадат във френски плен, а над 7000 войници – в италиански. В следващите седмици тези части се придвижват от Кичево и Скопие към Битоля. Около този град пленниците са разположени във временни лагери. Трудностите в изхранването им принуждават Съглашението да започне съсредоточаването им около Солун, който е главната комуникационна база в Македония. Същевременно част от тях са препредадени в сръбски, гръцки и английски плен. До края на 1918 г. френските и италианските войски освобождават част от пленниците от 1-ва дивизия. Плененитеот сърби и гърци българи са в изключително тежки условия през зимата в края на 1918-а и началото на 1919 г. През 1919 г. са освободени всички пленници от италианските лагери. Продължава репатрирането на български пленници от френските власти на Балканите. През годината са освободени и част от държаните в английски плен. Френските военни власти през годината препредават още групи български пленници на сърби и гърци. Започва и освобождаването на малобройни групи пленници от Сърбия и Гърция. Към края на годината от плен са избягали около 15 000 пленници.
В началото на 1920 г. е върната основната група пленени българи във Франция. През 1920 г. са освободени и последните българи в английски плен. През август 1920 г. в сила влиза Ньойският договор, който заменя разпоредбите на Солунското примирие относно пленниците, които трябва да бъдат освободени в най-кратки срокове. Сърбия и Гърция обаче продължават да задържат големи групи български пленници. Тези съседни страни третират пленниците нехуманно. Това принуждава България да се обърне към международната общност, за да извоюва тяхното освобождаване, правят се постъпки пред Франция и Англия да въздействат върху своите съюзници. Двете балкански страни обаче обвързват изпълнението на различни задължения на България по договора с връщането на пленниците. Към лятото на 1921 г. българският пленнически въпрос с Гърция и Сърбия като цяло е решен. В следващите години обаче продължават да се завръщат пленници от Франция, Съветския съюз, Сърбия и Гърция. Така отделни аспекти на този въпрос остават отворени за българското общество и в следващите десетилетия.
Можете да чуете разговора на Кирил Алексиев с Радослав Симеонов, в който се дикутират важни факти за съдбата на българските пленници:
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Предвидимост на пазара и реализацията на суров тютюн, 11-та Конференция на страните (COP11) на Рамкова конвенция за контрол на тютюна, която ще се проведе през м. ноември 2025 г. в Женева, Директива за тютюна и тютюневите изделия, Директива за акцизното облагане на обработен тютюн, Директива за рекламирането и други актуални за бранша теми бяха..
Във втория ден на събитието "Бойкот на магазините" се вглеждаме във формирането на цените на храните от фермата до трапезата, защото се оказва, че именно по пътя на хранителната верига се получават най-големите изкривявания в цените на хранителните продукти. Затова, една от мерките, които трябва да предприемат държавата и контролните институции, е..
Мина „Пирин“ беше нашият живот. Тя е оставила отпечатък във всеки дом, във всяко семейство в село Брежани. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Виолета Ставрева, част от Инициативния комитет за честванията по повод 100 години от създаването на въгледобивното предприятие. „С голямо вълнение се готвим за този празник. През 80-те и 90-те години на..
Съдебен състав на Административен съд-Благоевград допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така наречения казус „френска безработица“. То е направено по искане на адвокатската кантора на адвокат Илко Стоянов. Причината е,че по едни и същи казуси в различните съдилища на страната съдебните състави се произнасят различно..
Зеленината има изключително голямо приложение в градска среда. Тя със своята листна маса помага за поемането на праха, спомага за поддържане на чист въздух, помага и със своята естетика, разбира се. Трябва да се знае, че всяко дърво е жив организъм. И то се засажда, расте, добива зрялост и в един момент остарява, неговият живот не е безкраен. Много..
Разкъсана облачност
Предимно облачно