Въведените ограничения за придвижване и различни дейности заради коронавируса намалиха замърсяването на въздуха в цяла Европа. Това показват редица сателитни снимки. По данни на Европейската агенция за околна среда, хората, които живеят в градове със замърсен въздух, имат по-слаба имунна система и съответно са изложени на по-голям риск от заразяване с COVID-19.
Доколко радостна е тази статистика на фона на пандемията- коментар по темата за Радио Благоевград направи Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите:
„ Връзката е много по-сложна. Най-прекият ефект, който се вижда е свързан с това, че общо взето икономическият живот спира. Предприятията затварят, хората потребяват по-малко енергия, съответно това, което виждаме на пръв поглед, е че намалява замърсяването на въздуха. Ефектите всъщност са много по-сложни. Ефектът от това как епидемията ще въздейства върху качеството на въздуха в по-дългосрочен план е много свързана с това как епидемията въздейства на икономиката като цяло“.
Според Боян Рашев пандемията от коронавирус ще ни направи много по-бедни и именно това ще доведе до влошаване на качеството на въздуха в близко бъдеще:
„Голяма част от хората ще преминат към по-некачествени и по-мръсни горива, разбирайте дърва и въглища. Мръсният въздух навсякъде е проблем на бедността и епидемията ще го увеличи този проблем“.
Като най-значимия замърсител за въздуха в България експертът посочва фините прахови частици:
„Чист въздух в градовете има там, където хората масово се отопляват с чисти енергийни източници – централизирана топлофикация, газ, електричеството.“, посочва още Рашев.
Повечето големи и чисти градове в богата Европа се отопляват на топлофикация или газ. Другият важен фактор е нивото на използване на обществен транспорт, обновлението и поддръжката на автомобилния парк и използването на повече коли на бензин, газ или ток.
Разговорът с Боян Рашев чуйте в звуковия файл:Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..