Разпространението на коронавирус се превърна в глобална пандемия. Пътуванията спряха, границите се затварят, а стотици милиони хора по целия свят са под карантина.
Глобализацията създаде условия за разпространението на коронавируса, твърди Николай Балтов, докторант по социология към УНСС:
„Парадоксалното е че именно тази свързаност предполага да се реши проблемът. На международно ниво има редици организации. Може би най-ярък пример е СЗО, която всъщност е продукт на глобализацията. Изключително много лаборатории, научни центрове и т.н. си сътрудничат по въпроси за разрешаването на кризата. В този смисъл трябва да кажем две неща. Първото, че да, има затваряне, всяка страна се затваря, но затварянето е физическо. Затварят се граници, ограничава се движение и така нататък, което предполага физическо дистанциране, но паралелно с това протичат други процеси на много по-голямо сътрудничество – в научни центрове и организации. Наблюдават се два процеса, но глобализацията не е спряла“.
Сценариите за развитието на обществените и социалните процеси са няколко. Според социологическата теория при проблемна ситуация има около пет вида възможни адаптации.
„Единият тип е иновация. Това означава да можем да свикнем с новата ситуация. Да се придържаме към целите, които трябва да постигаме в живота като подменяме средствата. Този тип адаптация го виждаме добре в училищата. Иновацията не винаги има позитивни измерения. Очаквам колкото повече продължи кризата, толкова повече компании, които не са имали проблеми, да почнат да имат проблеми и да бъдат придобивани от големи компании- хищници, каквото всъщност вече прави Китай на международните пазари. Има вариант да се конформираме със ситуацията. Тук могат да се експлицират хората, които остават без работа и рисковите групи от хора, които разчитат на помощите сега известно време“, коментира Николай Балтов.
Другите адаптации към ситуацията са чрез социално недоволство, оттегляне и институциите да спрат да изпълняват своите действия, допълва още Балтов.
От всяка ситуация, от всяка криза, следва да се изведе поука, смята още докторантът в катедра „Икономическа социология“ към УНСС:
„Светът трябва да види условията, в които се роди този вирус, а именно тоталитарната система. Според мен, в демократична система с установяването на този вирус мисля, че щеше да бъде изолиран в рамките на самата държава. Ние трябва да пазим демокрацията, защото в демократични условия този вирус би се родил, но не би се разпространил“.
Чуйте интервюто с Николай Балтов =>Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..