Асоциацията на Европейските журналисти представи резултатите от петото си по ред проучване за свободата на словото в България. Мотото на тазгодишното проучване е „Журналистика без маски“ като символ за откритата, честна журналистика в една необичайна среда. Данните са събрани чрез доброволна онлайн анкета, проведена в периода 3 май - 10 юни 2020 година. Проучването е с национален обхват, не е представително и финансово е подкрепено от Посолството на Кралство Нидерландия в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа рисърч“.
„Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че външният натиск от политически лица върху медиите не само, че не си е отишъл, но е двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции", каза в интервю за Радио Благоевград авторът на доклада за изследването д-р Илия Вълков, член на Управителния съвет на Асоциацията, журналист и преподавател в УНСС.
Той посочи още, че близо 20% от анкетираните журналисти потвърждават, че се автоцензурират и самоограничават, че централизацията на медийната среда в София вече е устойчива тенденция, а регионалната журналистика се превръща в изчезващ вид. "Над 55% са "за" мерки срещу концентрацията на медийна собственост. Има ръст на отговорите, които се групират около възможността за създаване на нови форми на независими медии, почти всеки втори участник в анкетата е посочил този отговор", изтъкна д-р Вълков.
Той отдели специално място на слушателите, читателите, зрителите, които също трябва да бъдат част от процеса на отстояване на свободата на словото, да подкрепят медиите, които харесват, дори финансово. „Това би дало веднъж - кураж, втори път – някаква относителна независимост на редакциите на журналистите да правят журналистика за хората. Защото не всички журналисти трябва да бъдат наричани придворни журналисти, които обслужват властта“.
Цялото интервю на Росинка Проданова с д-р Илия Вълков можете да чуете в звуковия файл:
Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..
Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..
Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..
Предимно облачно
Облачно
Значителна облачност със сняг