Онлайн протест организират от Гражданската инициатива срещу добива на ценни кожи в България и от Сружение „Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията“. Събитието трябваше да се състои на 7 ноември пред най-голямата ферма за норки в България при село Маджерито, край Стара Загора, но поради усложнената пандемична обстановка, инициативата се проведе на същата дата, но под друга форма – онлайн.
Целта на организаторите е да се привлече вниманието на властимащите към проблема с фермите за ценни кожи у нас и настояването за тяхната забрана, тъй като през последните дни се появиха доста тревожни информации за заразени с Covid-19 норки във ферми в Дания, заради което те ще бъдат унищожени.
„Факт е, че в Дания, както и в Холандия, бе въведено задължително тестване на животните във фермите за норките, защото се оказва, че този вид американската норка е най-чувствителна от всички селскостопански животни за заразяване и предаване на Covid-19. През пролетта се установи този факт в Холандия, която предприе радикални мерки и забрани фермите за норки до март, следващата година. Това, което стана в Дания – въведе се задължителното тестване и благодарение на него се разбра, че преди две седмици норки, които са заразени с Covid-19, от 40 в последствие се оказаха 270. Премиерът на Дания излезе на пресконференция и обяви, че вирусът е мутирал и се е разпространил и по хората. Мутациите показват намалена чувствителност към антитела, което означава, че рискът е по отношение на ваксините, които може да се окажат по-малко ефикасни или дори, безполезни“ – коментира Петя Алтимирска от от Гражданската инициатива срещу добива на ценни кожи в България.
Тя уточни, че поради тази причина, започва унищожаването на над 17 милиона норки в около 1000 ферми за норки в Холандия. Това ще струва над 700 милиона долара на държавата. Според природозащитниците, икономическите последствия ще бъдат наистина много големи, но не по-малко сериозен е рискът за хората, защото фермите за норки са инкубатори за развитие на опасни зоонози, които се оказват вредни и за човека. Така че, Covid-19 може би ще се превърне в още една причина да бъдат забранени фермите за норки и у нас.
Петя Алтимирска съобщи още, че от август до сега, липсва информация, дали у нас се работи по Програмата за тестване на трупчета на норки, относно заразяване Covid-19. Според нея, няма информация, дали до момента са правени подобни тестове и какви са резултатите от тях.
Проблемите за рисковете от заразни заболявания са добре описани в мотивите на Законопроекта за забрана на фермите за норки в България, който упорито не се разглежда от Народното събрание. Сега, този риск се потвърждава и увеличана, а заради бездействието на институциите, много хора могат да се окажат потърпевши.
„Нямам логично обяснение, защо Законопроектът забуксува в двете комисии – мина на първо четене в Комисията по земеделие, но все още не е разгледан в Комисията по околна среда. Ние имаме съмнение, че там се упражнява лоби от страна на собствениците на фермите за норки, но няма логична причина да няма отговор на изпратените многобройни писма до съответните институции, научни изследвания за рисковете и предложения за законодателни промени“ – обясни още Петя Алтимирска.
Тя съобщи, че готвеният за 7 ноември протест пред фермата за норки при село Маджерато край Стара Загора, ще се проведе онлайн, заради усложняващата се пандемична обстановка. Подготвя се онлайн платформа, чрез която всички заинтересовани по темата, могат да изпратят писма до компетентните институции, от които зависи да се спре отглеждането на животни за ценни кожи.
„Защото, единствено забраната е това, което може да минимизира и ликвидира всички рискове от вредното влияние на тези обекти, включително и за човешкото здраве“ – допълни Петя Алтимирска.
Подробностите можете да чуете в разговора на Биляна Славчева с Петя Алтимирска:
Съдебен състав на Административен съд-Благоевград допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така наречения казус „френска безработица“. То е направено по искане на адвокатската кантора на адвокат Илко Стоянов. Причината е,че по едни и същи казуси в различните съдилища на страната съдебните състави се произнасят различно..
Зеленината има изключително голямо приложение в градска среда. Тя със своята листна маса помага за поемането на праха, спомага за поддържане на чист въздух, помага и със своята естетика, разбира се. Трябва да се знае, че всяко дърво е жив организъм. И то се засажда, расте, добива зрялост и в един момент остарява, неговият живот не е безкраен. Много..
Дипломатът и съпредседател на Атлантическия съвет Иван Анчев, изрази дълбоко притеснение от формата на преговорите в Рияд, при които „много важна част от пъзела – Украйна и Европа – не присъства на срещата“. В интервю за Радио Благоевград той подчерта, че „няма как две държави да решават съдбата на трета, без нейното участие, особено когато тя е..
Ученичката от ОУ "Христо Ботев" в село Самораново, община Дупница Михаела Радева реши първият ѝ самостоятелен концерт да бъде с благотворителна цел, събраните пари тя и нейното семейство ще дарят на дете в нужда. Михаела е на 13 години, а на цигулка свири от 5-годишна – досега винаги пред публика излиза с ансамбъла, с който репетира...
В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..