Към своите читатели тръгва забележително издание в два тома „За изкуството“ на Ружа Маринска, авторитетен български изкуствовед, художествен критик, преподавател и бивш директор на Националната художествена галерия. То събира нейни текстове, писани в продължение на половин век, безценно свидетелство за художествените процеси и стойности в едно противоречиво и същевременно интересно време, буквално разполовено от датата 10 ноември 1989 г. в най-новата ни история. Представянето беше на 11 ноември в Сити марк арт център в София.
„С любов съм мислила и писала за българските художници и създаденото от тях. Разбира се, обстоятелствата са се стичали така, че не всички художници, които ценя, са станали обект на мои изследвания. Но всички, за които съм писала или говорила публично, са избрани от мен, по моя воля. У всички тях съм виждала високи образци на художествено мислене и оригинално въображение. На всички дължа благодарност, че са ми дали възможност да развия собственото си разбиране за изкуството.
И така половин век в общуване с изкуството. Една щастлива – въпреки всички препятствия – съдба. Това е моят живот.“
Какво още е вълнувало авторката, тръгвайки от идеята до осъществяването на изящното книжно тяло в два тома, можете да разберете още от разговора на Любима Бучинска с Ружа Маринска, излъчен в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ на Радио Благоевград.
Ружа Маринска е родена през 1944 г. в Смолян. Дъщеря е на изкуствоведа Лазар Марински. През 1967 г. завършва История и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. В. Лазарев и проф. И. Маца. В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството, пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми. По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на бългaрския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби у нас, често придружени с конференции и дискусии по темата. Бивш директор на Националната художествена галерия. Преподавател по история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..
Продължава дарителската кампания за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..
8 528 са тютюнопроизводителите, които ще получат подпомагане по Схемата „Преходна национална помощ за тютюн“, за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7 272 производители са заявили 8 543 183 кг. „Басми“, 731 производители - 871 452 кг. „Каба-Кулак“, 455 производители - 1 975 847 кг. „Бърлей“ и 70 производители - 5..
„В Германия се живее спокойно и добре, цените на храните са почти като в България, но данъците са доста по-високи“. Такива са впечатленията на нашия редовен слушател Сашо Симеонов, който през лятото живее в родното си село Бабинска река, в община Бобов дол, а зимата пребивава при свои близки в Берлин, Германия. Специално за рубриката..
В Сърбия в момента текат процеси, които може да повлияят на ситуацията на Балканите. Поводът за тези протести, от българска гледна точка, е прозаичен – корупцията по всички етажи на властта. Но опозицията в Сърбия използва тази нещастна кончина на хората в Нови Сад, за да се опита отново да промени ситуацията в страната и ако може да свали президента..
Идеята за развитие на ски зона „Картала“ е добра за нашия град, но трябва да отчетем фактора, че Общината не може да бъде само един пасивен получател на такава услуга, а трябва да бъде по-ангажирана и да получава приходи от собствеността, която има. Предоставянето на общинските земи под пистите и на каквито и да е общински активи трябва да генерира..
Ски център „Картала“ е богатство за Благоевград и хубавото е, че зоната привлича все повече посетители от цялата страна. Време е да бъде даден ход на втората част от инвестиционния проект за развитието му. Точно такова намерение има инвеститорът и ние трябва да се възползваме от тази възможност. Това заяви в ефира на Радио Благоевград кметът на Община..