За личните лекари и за пациентите

Двайсет години отминаха, откакто и в България навлязоха понятията  „обща медицина и общопрактикуващ лекар“. С началото на здравната реформа от началото на 21-ви век, у нас се обособи т.нар. джи-пи или личния лекар.

Те започнаха да отговарят за своя пациентска листа, а пред пациентите се въведе възможността да направят своя личен избор.  Наложи се принципът, ако не е сме доволни от настоящия, да го сменим. И това постави основите на конкуренцията.

В условията на пандемична криза се опитахме да разберем, доколко се промени нашето отношение към работата на общопрактикуващия лекар и какво би ни провокирало да го сменим.

За качествата на българските лекари се е говорило много и многообразно. Безусловен факт е, че по-големият процент от медицинските ни кадри са изключително конкурентноспособни на световния пазар на труда. Разбира се, както във всеки един процес, и тук има двуполюсни мнения относно работата и нагласите на лекарите при отделни здравни проблеми. Но, не може да се отрече, че когато изпаднем в нужда, всеки един от нас търси най-напред съдействието на своето джи-пи. Такова е и мнението на запитаните благоевградчани.

През периода на пандемична криза, непозната за света, основната нагласа към съветите на нашите лекари се основава на доверието. И това е най-важната част от взаимното ни уважение, казват запитаните.

Възможностите, които ни се предлагат, да сменяме личните си лекари, ако не сме напълно доволни от тях, определя и нашата пациентска оценка за дейността им, е мнението на някои благоевградчани.