Отношението към околната действителност и създаването на качествени предпоставки за добра жизнена среда са сред основните компоненти на развитото гражданско общество.
В последните десетилетия темата се дискутира във всякакъв аспект, но на практика резултатите са плачевни.
Доколко сме склонни към самокритика в тази посока, и готови ли сме да променим общественото си съзнание – това попитахме няколко популярни благоевградски личности.
Всички сме чували поговорката – "Десет да чистят, а един да цапа – никога няма да е подредено". Горе-долу в това състояние от десетилетия сме и ние, българското общество. Искаме от другите, и най-вече от звената, които се занимават с дейностите по чистотата, да бъдат навсякъде. Това казва Лили, управляваща магазинче за сувенири в ЦГЧ на Благоевград.
Общественото съзнание по опазване на природата, е основният фактор, за да се получи една качествена жизнена среда. Да, конкретните институции имат за задача да поддържат чистотата, но основната роля е на всички нас. Мнението е на Силвия Домозетска, ръководител на направление „Култура“ в Община Благоевград.
Доколко хората, които се грижат за екстериора и поддържането на открити обществени пространства, могат да се почувстват обезверени в това, което правят. Повечето от тях са наясно, че резултатите от творческата им дейност не издържат дълго във времето.
Това попитахме и екстериорния дизайнер Йонко Атанасов. Той се е заел да облагородява някои от пешеходните улички в центъра на Благоевград.
Според архитект Александър Сандев, ако не успее всеки един от нас да осъзнае необходимостта от опазването на средата, в която заедно живеем, всякакви кампании и обществени иницативи са „кауза пердута“.
Подобно е мнението и на благоевградската писателка и общественичка Евгения Йорданова. Тя и нейните приятели от литературния клуб са категорични, че посоката “дисциплина“ трябва да е съпътствана и със строги финансови санкции.
Чуйте обзора с мненията по темата, подготвен от Бойка Браткова:Банско джаз фестивал 2025 година ще бъде 10 дни. Това обявиха днес на пресконференция в курортния град. Другата новост е програмата „Децата в джаза“, каза за Радио Благоевград Стефания Темелкова от Управителния съвет на Асоциация на "Фестивалите в България". Ще има световна сцена в парка всяка вечер, където партньори ще бъдат млади..
Малки късчета българска памет ще съберат в голяма тематична изложба младите художници от Школа „Новите майстори“ в Кюстендил. На 3 май във фоайето на Драматичния театър възпитаниците на Евгени Серафимов ще подредят 40 пейзажа, изпълнени с темперни бои, маслени бои и акрил. Годишната изложба носи името „Калдъръми“ и със сигурност ще докосне сърцата на..
Отношението на хората към астрологията днес варира от безрезервна вяра до пълното й отричане. Със „звездната наука” сериозно се занимавали много видни учени. Например Исак Нютон успешно е съставял хороскопи. Джордано Бруно, Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и още много други известни астрономи са били също и изкусни астролози...
Днес отбелязваме Томина неделя. Всяка година празникът се пада на различна дата, отбелязва се в неделята след Великден. Като всеки празник, така и този се свързва с определени традиции, поличби и забрани. Вярва се, че ако тежко болен у дома изяде боядисано яйце, осветено в църквата, той скоро ще се излекува от болестта си и няма да боледува..
Над 700 участници очакват в санданското село Струма за фестивала „Фолклор с приятели“. В подготовка е поредното, трето издание на пролетния музикален фестивал. Община Сандански, Кметство - с. Струма и НЧ “Никола Вапцаров 2005” очакват почитателите и пазителите на българското народно творчество да си дадат тази цветна фолклорна среща...
Окръжен съд-Кюстендил започна работа по пореден образователен проект, насочен към децата и подрастващите. Сега съдебната палата си партнира с немската с нестопанска цел „Харта 22“ и вече проведе първата си среща с ученици . Темата на проекта е „Свободата да знаеш“ и поставя акцент върху човешките права на подрастващите в контакт със социалните..
"В политиката е напълно нормално да се прави анализ след първите 100 дни управление. В стабилна политическа среда този период често е съпроводен с известен толеранс към новото правителство. В българската реалност обаче – както ясно се вижда – настоящият кабинет нямаше комфорта на този толеранс. Вместо това бе изправен пред цели два вота на недоверие,..