Новата специалност „Териториално развитие и устойчива икономика“, която предлага тази година висшето училище на кандидат-студентите, съчетава знания и от областта на географията, и от икономиката. „До момента ние имаме много малко хибридни интегративни програми. Това е едно от направленията, което МОН насърчава, т. е. университетите да създават подобен тип програми, макар че липсва нормативна база заради неясноти, свързани с професионалните направления. Но най-важното е реализацията на бъдещите студенти и към това сме се насочили“ – каза за Радио Благоевград доц.д-р Иван Дреновски, ръководител „География, екология и опазване на околната среда“ в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Според него идеята е да има такава специалност, която да подготвя студенти както в областта на природните ресурси, на човешките ресурси, така и на административно териториалното устройство, които са специфични области, свързани с географията. От друга страна студентите да се подготвят в конкретни икономически дисциплини, които им гарантират след това много добра реализация.
„Важното е това, че говорим за една нова специалност, която се насочва към нуждите на практиката. Подготвя хора, които ще бъдат много по-полезни в общинските администрации, в стопанските предприятия, хора с екологично мислене. Цялата специалност е насочена към устойчиво развитие на територията. Това са хора, които ще имат по-зелено мислене, хора на бъдещите десетилетия. Те ще осъществяват тази трансформация към зеления преход, тук, на място, в нашата страна и в нашата област“, допълни още доц. Дреновски.
Кандидат-студентите могат да кандидатстват за новата специалност с оценки от ДЗИ по избор и оценки от състезателни изпити но български език, математика, география на България, история на България, биология или английски език. В балообразуването участват средният успех от дипломата и оценките по география и български език.
Припомняме, че електронните конкурсни изпити в университета се провеждат всеки делничен ден до 5 юли. Първото класиране ще бъде обявено на 8 юли.
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
На 17 ноември се отбелязва Световният ден на недоносените бебета. Всяка година в България се раждат над 6500 недоносени бебета. Тоест всяко 12 бебе се ражда недоносено. Да се родиш недоносен е истинско изпитание, както за бебето, така и за неговото семейство и не на последно място и за екипа от медицински специалисти, които се грижат за него...
Над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро, а раждаемостта у нас е спаднала с 33% за три десетилетия. Данните са на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. В изследването се посочва, че България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в..
Как думата „евро“ навлезе в речта ни и как промени езиковите ни навици? Звучи ли вече като наша дума или все още я приемаме като чуждица. Зададохме тези въпроси на главен асистент доктор Наделина Ивова, преподавател в Катедрата по български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“. „Тази дума навлезе в нашия език още преди да се заговори за еврозоната и за това, че..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла