Всеки четящ съвременна българска литература знае за Катерина Хапсали. Тя е автор на бестселърите „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“, както и на „През девет планини“ - сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите.
За романа „Гръцко кафе“ Хапсали печели награда „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 година.
Съдбата на Катерина Хапсали е свързана с Благоевград. Част от героите и мястото на развитие на действието в книгите й е именно тук: „Моите герои от Благоевград са събирателни герои, такива, които днешния човек иска да срещне, да седне с тях на маса и ако може да почерпи от мъдростта им от опита им, да си поговори с тях…“, споделя авторката.
Тя е страстен любител на кафето, но го обича горчиво. Сладък трябва да бъде животът.
„Сладостта на живота е от близките хора, от мириса на новородено или от миризмата на куче след дъжд, идва и от любимия ти парфюм от прегръдката на детето ти, от това някой да ти каже липсваш ми. Тези неща правят кафето на живота да бъде наистина сладко“ , категорична е писателката.
На въпрос - „Страврос или Благоевград предпочита?“, с присъщата си искреност и чувствителност към темата отговаря:
„Разбира се, че Благоевград винаги ще ми бъде повече на сърцето, защото най-скъпи са онези места, на които човек е бил като млад, дори като дете, не случайно остават най-любими приятели, тези които те помнят като съвсем млад, защото са една интегрална част от твоята история и те познават в най- чистия ти вид.“
За Катерина приказката, че на Балканите сме еднакви не е клише:
„На Балканите живеем пикантно и храната ни е по-пикантна и подправки си имаме и сол, и общуваме по-пикантно, по-автентични сме и по-истински“ , коментира Хапсали.
Само след броени дни предстои премиерата на най-новото й произведение „Вкусни разкази”. Това не е книга с рецепти или поне не такива, които може да изпълняваме по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието – храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Петрана Кимчева с Катeрина Хапсали.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Ясно
Разкъсана облачност