7 май е Световният ден за борба с астмата. Организира се от Глобалната инициатива за астма с целподобряване информираността на обществото за заболяването и грижите, полагани за пациентите. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Надежда Таковска – специалист клинична алергология, коментира причините, диагностиката и лечението на бронхиална астма.
„Бронхиалната астма е заболяване, което се дължи на алергично възпаление на бронхите на белия дроб, вследствие на което се получава оток на лигавицата и спазъм – свиване на въздухоносните пътища. Това е причина за оплакванията на пациента – задух, кашлица, свиркащо дишане, затруднено дишане. Това са основните симптоми на бронхиалната астма“. Д-р Таковска посочи, че през последните години се отдава голямо значение на бронхиалната астма, която е социалнозначимо заболяване, поради високата честота и увеличаване броя на болните. През последните две десетилетия болните са се увеличили 2-3 пъти в световен мащаб. Особено внимание се обръща на астмата в детската възраст, тъй като тя е най-честото хронично заболяване при децата – около 5 милиона деца са диагностицирани с това заболяване.
По думите на д-р Таковска ранното поставяне на диагнозата ще позволи по-малко увреждане на дихателните пътища. „Типично за бронхиалната астма е, че има обратимост на този спазъм. Т.е. след като отмине дразнителя – алерген във въздуха, или замърсен въздух, цигарен дим, след това този спазъм отминава, бронхите се разширяват и стават нормални. В началото това е лесно постижимо със съвременните методи за лечение на бронхиалната астма. Ако не се лекува навреме това възпаление хронифицира и тогава задухът става трудно лечим и почти постоянен. Затова астмата се разделя на лека, средно тежка и тежка форма – при различните пациенти заболяването протича по различен начин в зависимост от честотата на пристъпите, симптомите като лесна умора, задух при физически усилия“.
В детска възраст бронхиалната астма може да се излекува, когато не се дължи на алергия. Много често при децата се наблюдават пристъпни кашлици, свиркащо дишане след вирусна инфекция. „Тази астма обикновено изчезва след петата-шестата година от раждането на детето, когато спре да боледува от тези вируси и правилно се лекува. Но ако детето направи два пъти в годината такива пристъпи с кашлица и свиркащо дишане – се смята, че това е заплаха от бронхиална астма и се лекува“.
По думите на д-р Таковска за да не се стигне до тежката форма на бронхиалната астма много важен е контролът. „Не можем да кажем на пациентите, че ще ги излекуваме за цял живот, но има пациенти, които не спазват плана за лечение, даден от лекаря-специалист. Има пациенти, които дори и да спазват назначеното лечение, астмата протича тежко, което се определя от много фактори, включително и психогенни – склонност към депресия, тревожност. Важно е какво работи, дали е пушач, килограмите също са рисков фактор. При тежката астма симптомите обикновено са ежедневни. Пациентът има всеки ден дискомфорт, стягане в гърдите, затруднено дишане, лесна умора. Типично за бронхиалната астма са нощните симптоми – кашлица, задух, свиркащо дишане. Като цяло процентът на тежката астма през последните години намаля поради много добрите методи за лечение, много добри съвременни медикаменти, повечето от които са безплатни“.
Всеки пациент има индивидуална програма за лечение в зависимост от формата на астмата и от какво е провокирана. Освен лека, средно тежка и тежка форма, астмата бива и алергична и неалергична. Алергените предизвикват пристъпите и обострянията – домашен прах, микрокърлежите, плесените, хлебарки, косми от домашни любимци. При неалергичната астма отключващият фактор обикновено е вирусна инфекция или тежка простуда.
„Има биологична терапия за тежка астма, която е достъпна. Пациентът, при който няма ефект от проведено лечение, се явява на комисия в София, като предварително лекуващият лекар подготвя документи. Имам такива пациенти, които са на биологично лечение, което е безплатно, но извън това е скъпоструващо.
Кортикостероидите се използват за т.нар. инхалаторни устройства, с които се лекува астмата. Но подчертавам, че тези кортикостероиди отиват само в бронхиалното дърво. Т.е. те не се резорбират в кръвта. И това е най-безвредния начин, който го прилагаме дори и при малки деца да се инхалира. Тогава няма никакво отражение върху човешкия организъм това лекарство – т.е. то отива само там, където е необходимо в дихателните пътища. Не отива в кръвта, не преминава през черния дроб, не се резорбира“.
Децата, при които има наследствена обремененост с бронхиална астма и алергичен ринит трябва да живеят в среда без алергени, предизвикани от домашен прах, акари, плесени.
Д-р Борис Илчев е съдов хирург в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Има засилен професионален интерес към ендоваскуларната и хибридна съдова хирургия, както и съвременни методи за диагностика и лечение на венозни заболявания.Консултациите са насочени към пациенти със съмнения, или с вече диагностицирани артериални и венозни заболявания -..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. Декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През..
В Международния ден на милосърдието и "Лекарите в света за мир", честван по решение на Изпълнителния комитет на Международното движение “Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война” в ефира на Радио Благоевград гостува подполковник д-р Людмил Караканов от Военномедицинска академия. Той е участвал в пет мисии зад граница, четири в Мали и една в..
Екстремно високите юлски температури поставиха на изпитание и болни, и здрави. Какви са основните рискове за сърдечносъдовата система при пиковите горещини, какво трябва да бъде поведението ни? В предаването „Сюжети от деня“ на БНР-Радио Благоевград отговорите потърсихме от доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна..
Министър-председателят Росен Желязков не очаква изненади при финалните гласувания за приемането ни в еврозоната. "Човек ако очаква изненада, това няма да е изненада. Гласуването в парламента става по линия на политическите семейства. За мен е изключително важно българската делегация да гласува единно в полза на България. Предстои работата, която е..
Летните горещини могат да поставят здравето ни в риск. Най-уязвими са възрастните хора, малките деца, бременните жени, пациентите с хронични заболявания и работещите на открито, съобщават на страницата си от Министерството на здравеопазването. За да се предпазим от опасностите при високи температури, е важно: Да избягваме продължителен престой на..
В началото на лятото сме и градусите на термометъра стават все така високи. Жаркото слънце освен добро настроение често носи и различни видове дискомфорт. Сред тях са разширените вени. Как да облекчим разширените вени през лятото, как да поддържаме здравето на краката си, какви са летните опасности за разширените вени през летния сезон? Отговорите..