На 14 юни 2023 г. в целия свят отново ще бъде отбелязан Световният ден на кръводарителя. Официално обявен още през 2005 г. от Световната здравна организация за годишно събитие, денят предоставя специална възможност да се отдаде почит и да се благодари на доброволните кръводарители по света и да се привлече вниманието на обществеността към една от най-значимите дейности – осигуряване за нуждаещите се болни хора на достатъчни количества безопасна кръв. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград темата коментира д-р Емилия Алова – началник на лаборатория по трансфузионна хематология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Самата тя е кръводарител от 40 години - започнала да дарява кръв още в студентските си години, предала е това на децата си, разговаря по темата за доброволното даряване и с внуците си.
„Кръводаряването е полезно. То стимулира процеса на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма. Но, защо е толкова важно да даряваме кръв? Защото изключително много хора се нуждаят от кръв и кръвните съставки. Само в нашата болница всеки месец има 900 сака издадени кръвни продукти – тромбоцити, плазма и R-концентрат – всичко това е от човешка кръв“ – каза д-р Алова. Тя посочи, че мъжете могат да даряват кръв 4 пъти на година, а жените – 3. Това не застрашава по никакъв начин човешкото здраве, защото кръвта се възстановява много бързо. До края на деня е възстановена като количество, а качеството до 1 месец. При даряване се взима 450 мл кръв, като задължително условие е кръводарителят да е пълнолетен. „Не е вредно за здравето на този, който дарява. 450 мл е стандартна доза, защото в сака за кръвовземане има милилитри консервант, който не позволява на кръвта да се съсирва. Там трябва да бъде спазена определена пропорция, затова количеството е 450 мл.“
Кой може да дарява кръв и за кои хора има противопоказания?
„От 18 до 65-годишна възраст всеки здравчовек може да дарява кръв. Дълъг е списъкът с противопоказания – хора с определени заболявания, на които не се взима кръв. Има въпросник, който кръводарителят попълва. Хора с високо кръвно налягане, алергии, астма, инфекциозни заболявания, епилепсия и други заболявания от списъка – не могат да дарят кръв“.
Д-р Алова посочи, че малко хора даряват кръв в България, което е проблем. Обикновено при необходимост за близък човек. „Ако един здрав мъж дарява кръв в годината 1-2 пъти, а жена – 1 път, няма да се налага да ги ангажираме да даряват за своите близки. При кръводарителски акции се отзовават граждани, но са сравнително малко“.
Каква е процедурата за даряване на кръв?
Попълва се въпросник, свързан със здравословното състояние на дарителя. Вземат се няколко капки кръв от пръста, за експресно определяне на кръвната група. „След което се измерва хемоглобинът – ако човек е с под 120 хемоглобин, не може да дари кръв. Измерва се кръвното налягане, дарителят ляга на легло за кръвовземане. Сестрите са много опитни и могат да реагират адекватно, ако някой се почувства зле. Никак не е страшно“.
Как се съхранява взетата кръв?
„35 дни се съхранява еритроцитният концентрант, 2 години се съхранява прясно замразената плазма, която е много ценен биопродукт, защото има кръвоспиращо действие, съдържа лабилните фактори на кръвосъсирване. Замразява се под минус 25 градуса. Тромбоцитите, които също са много важни, се отделят от кръвта и се съхраняват 5 дни“.
Хората със „златна“ кръв
„Най-често срещаната кръвна група в България е 0 и А, следвани от В и АБ. Между всички тези групи има RH отрицателни. 20 процента от хората са RH отрицателни. АБ-отрицателната е най-рядката кръвна група. При пациентите с АБ група хубавото е това, че може да им се прелива и друга кръв – А, Б, при нужда и нулева“.
Д-р Алова уточни, че в развитите европейски държава стимулират кръводаряването още в ученическа възраст, което обяснява защо на по-късен етап имат повече доброволни кръводарители. „Какво правя аз, когато имаме акция по кръводаряване – каня всички млади лекари да дарят кръв. Тези, които дариха за първи път – на следващата година дойдоха първи. Смятам, че трябва да се говори повече на тази тема в училищата, за да имаме повече кръводарители, както в другите европейски страни. “
На 29 октомври се отбелязва Световният ден за борба с псориазиса с цел повишаване на осведомеността за това хронично незаразно възпалително заболяване. Псориазисът засяга милиони хора по света и може да доведе до сериозни здравословни и социални проблеми, включително депресия. В световен мащаб засяга около 2% от популацията, а в България между 100..
На 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта – ден, в който насочваме вниманието към едно от най-разпространените и сериозни неврологични заболявания. Целта е да се повиши обществената информираност относно мозъчно-съдовите заболявания и значението на първичната и вторична профилактика за намаляване на неблагоприятните последици за..
Безплатни изследвания на основни здравни показатели и функцията на белия дроб чрез съвременни дигитални технологии ще се проведат на 23 октомври в Благоевград от 10:00 до 15:00 ч. пред зала „22 септември“ – площад „Георги Измирлиев-Македончето“ №1. Те са част от кампанията „Пет минути здраве“, която се организира от Сдружение „Български..
21 октомври – Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. Йодът е жизненоважен за нормалната функция на щитовидната жлеза, за растежа и развитието на децата, за паметта и енергията на всеки от нас. Недостигът му може да доведе до сериозни здравословни проблеми – от умора и забавен метаболизъм до нарушения в развитието при..
Проф. д-р Румен Стоилов дм е водещ български специалист по ревматология и възпалителни ставни заболявания. Председател е на Българското дружество по ревматология и на борда по ревматология към УС на БЛС. Началник на Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Софиямед“. На 12 октомври отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Това е глобална..
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по "Инфекциозни болести", а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по "Медицинска паразитология"...
В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност. Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България? Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно