С модерните ендоваскуларни техники помагаме на пациенти с хронична венозна недостатъчност

В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Борис Илчев коментира терапевтичните подходи при лечение на хроничната венозна недостатъчност.

Какво представлява хроничната венозна недостатъчност и колко често се среща в България?

Това е състояние, при което вените на краката не успяват да връщат ефективно кръвта към сърцето. Това най-често се дължи на увредени или недостатъчно добре работещи клапи от вътрешната страна на вените. Пациентите, страдащи от хронична венозна недостатъчност усещат подуване, тежест, понякога болка и се забелязват видими разширени вени на крайниците. Състоянието се среща при приблизително 1/3 от възрастните хора.

Кои са основните рискови фактори? Защо заболяването често се подценява?

Най-големият рисков фактор е родовата предразположеност. Разбира се, други фактори влияят на прогресията на заболяването. Например професии, при които е необходимо продължително стоене прав. Значими фактори са наднорменото тегло, обездвижеността, бременността, при която развитието на хроничната венозна недостатъчност може да ускори развитието на различни хормонални промени. Важно е да отбележим, че заболяването често започва тихо и без силни и натрапчиви оплаквания, което забавя диагностицирането му.

Как протича диагностиката – какви прегледи и изследвания са необходими, за да се определи тежестта на заболяването?

Златен стандарт за поставяне на диагнозата е доплеровото ултразвуково (ехографско) изследване. То ни показва в коя зона клапите не работят добре и ни помага да изберем най-подходящия подход за лечение.

Има ли признаци, които пациентите сами могат да забележат, и които да ги накарат да потърсят съдов хирург?

Обичайно пациентите идват при нас, когато вече имат видими разширени вени на краката и това силно ги притеснява. Други признаци за хронична венозна недостатъчност са подуването на долните крайници в края на деня, особено в най-ниските части на краката, тежестта, усещането за дискомфорт, сърбеж и понякога дори болка.

Кога се препоръчва консервативен подход – компресионни чорапи, промени в начина на живот, медикаменти?

Общо взето във всички случаи, при които се сблъскваме с хроничната венозна недостатъчност, препоръчваме консервативна терапия като първа стъпка на лечение. Когато има данни за заболяването, консервативна терапия е задължителна. Тя в никакъв случай не пречи и не изключва останалите методи за лечение на болестта.

Какви са модерните ендовенозни техники – лазерна аблация, радиофреквентна аблация, лепила и др.?

Всъщност стандартът за лечение на разширени вени е именно приложението на минимално инвазивни методи като лазерната аблация, радиофреквентната аблация и още по-малко инвазивните – склеротерапия, лепила и др. Това е “златният стандарт”, методът, който се прилага почти при всички пациенти в днешно време. Отмина времето на тежкта съдова хирургия по отношение на разширените вени.

Какво представлява радиофреквентнатааблация?

Най-просто казано това е метод, чрез който вената трябва да бъде унищожена, изгорена, аблирана, посредством термична енергия. Лазерът, който използваме прави точно това. Интервенцията се извършва с локална упойка, без нуждата от обща анестезия. Поставяме лазерно влакно във вътрешността на въпросната разширена или болна вена, след което, посредством термална енергия, я изключваме от кръвообращението така, че тя да не създава проблеми в бъдеще. Често задаван въпрос от пациентите е какво става с кръвта в краката ми, къде ще отиде тя? Всъщност в тази вена изначално кръвта не се оттича добре и по-скоро пречи на процеса. Когато я “отстраним” подпомагаме връщането на венозната кръв към сърцето, а това от своя страна облекчава симптомите на хроничната венозна недостатъчност.

Как се избира кой метод е подходящ за даден пациент?

Подхождаме строго индивидуално към случая на всеки пациент. След извършването на ултразвуков доплер преценяваме кой метод на лечение е най-подходящ, съобразявайки анатомията на пациента. Сам по себе си лазерният метод или лазерната аблация дава отлични дългосрочни резултати, надежден е, характеризира се с бързо връщане към ежедневието и почти никакъв дискомфорт за пациента. За съжаление, въпреки това,  при малък процент от пациентите лазерната аблация не е подходяща. Понякога избираме комбинация от различни методи, за да постигнем максимално добър резултат.

При всеки един от методите за какъв период от време пациентът се възстановява и може да се върне към ежедневието си?

При лазерната аблация пациентът започва да ходи веднага след процедурата.

На практика може да се върне към обичайните си дейности щом приключим с процедурата, но все пак даваме няколко дни за възстановяване. По отношение на склеротерапията или различните видове лечение, при по-малки разширени вени, практически няма период на възстановяване. Разбира се, някои пациенти все още се нуждаят от хирургически стрипинг (минимално инвазивен хирургически метод), който изисква малко по-дълго време на възстановяване, тъй като е свързан с малка травма. И в тези случаи говорим за възстановяване в рамките на няколко дни до седмица.

Все още ли се прилагат класически операции като стрипинг, или ендовенозните методи ги изместват напълно?

В голяма част ги изместват, но хирургичният стрипинг все още има място в нашата практика. Той е подходящ за сложни случаи, когато въпросните ендовенозни техники не са приложими.

Какво могат да направят пациентите след лечението, за да намалят риска от рецидив? Възможно ли е да има рецидив?

При всяка една от тези методики, дори и при хирургичния подход, има възможност за рецидив, който е в много нисък процент. Разбира се, никой не може да гарантира, че няма да се появи след години, тъй като естеството на болестта е такова, че при някои пациенти неминуемо рецидивира. Разбира се, има мерки, които пациентите могат да спазват с цел да намалят този риск. Един от основните съвети е да се движат редовно, да избягват продължително стоене прави и да си носят компресивните чорапи. Поддържането на едно нормално телесно тегло също е от изключително голямо значение.

Ако погледнете по-напред във времето – какво развитие очаквате в терапиите през следващите години – нови технологии, по-малко инвазивни процедури?

Ако в миналото сме правили операции с разрези, хирургични травми, в днешно време извършваме целия този обем от интервенции, чрез една малка “дупка” във вената. Мисля, че в бъдеще няма да има и инвазивност в тези лечения, или те ще станат изцяло безкръвни, без никакви разрези.

Може би ще се използва все повече и изкуственият интелект?

Изкуственият интелект категорично има все по-голяма роля в нашата практика. Съществуват опити и дори много обещаващи технологии, които позволяват вената да бъде увредена, без необходимостта от никакво убождане или разрез. Но те все още са в ранен етап на развитие.