Аневризмите – невидимата опасност в корема и крайниците

Все по-често медицината предупреждава за „тихите убийци“ – заболявания, които дълго време не дават симптоми, но могат да се окажат животозастрашаващи. Сред тях са аневризмите – невидимата опасност, която се крие в корема и крайниците. Те се развиват бавно и незабележимо, но в един миг могат да доведат до тежки, понякога фатални последици. Как да ги разпознаем навреме, кои са рисковите групи, какви са съвременните методи за диагностика и лечение? Темата коментира д-р Борис Илчев, съдов лекар в Клиниката по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград.

Същност

„Аневризмата означава разширение на артериален или венозен съд – най-често говорим за артерии, което прави така, че стената на съда да отслабне до такава степен, че дори и да се спука. Наричаме я „тих убиец“, защото в повечето случаи протича без симптоми – човек може да живее години без да подозира, че носи в себе си едно потенциално животозастрашаващо състояние“ – посочи д-р Илчев. По думите му практиката сочи, че най-често аневризмите, или  разширенията, се срещат в коремната аорта – тази част от аортата е един от най-големите съдове в човешкото тяло. Това е доста опасно, тъй като при нарастване или потенциално разкъсване на тази аневризма, това може да доведе до масивен кръвоизлив, който да е животозастрашаващ. Аневризми се срещат и в други локализации – втори по честота са задколенните артерии, които не се пукат толкова често, но могат да предизвикат ожесточаващи усложнения за долните крайници като тромбоза и запушване артериите на крака.

Рискови фактори и симптоми

„Рисковите групи са добре известни – най-често говорим за мъже, въпреки че и жени страдат от това заболяване, над 55-60 години.  Пушачи и пациенти с дългогодишно високо кръвно налягане, което не е контролирано добре. Наследствеността също има значение – рискът е по-висок, затова профилактиката при тези пациенти е изключително важна“. Когато се появят симптомите е късно, тогава е наложителна спешна оперативна интервенция с много висок риск за усложнения. В повечето случаи при аневризмите няма никакви оплаквания. Понякога пациентът може да усети пулсираща маса в корема или зад коляното, но това са изключения. Най-често диагнозата се поставя случайно по повод друго образно изследване – ехография на корем или скенер по друг повод. Проблемът е в това, че първият симптом най-често е и най-фатален.

Диагностика

„За щастие имаме достъпно безболезнено и безвредно изследване, с което можем да правим скрининг или проверка във всяка една практика. Препоръчвам на всички мъже и жени над 60-годишна възраст, които се припознават в рисковите фактори да се подложат на такова ехографско скринингово изследване. Ако се открие нещо, може да бъде доуточнено със скенер ангиография, която дава много по-подробна информация за това каква е анатомията на аневризмата, как може да бъде лекувана“.

Лечение и съвременен подход

„Когато открием аневризма първо се съобразяваме с размерът  ѝ. Ако е приемливо малък шансът да се спука съответно е малък и пациентите в този случай подлежат на проследяване. Над определена големина на аневризмата вече се смята, че рискът от руптура /спукване/, надвишава този на консервативното поведение и трябва да се предприеме оперативно лечение. Към този момент в модерната медицина има два основни подхода. Първият е класическата отворена операция, която цели да премахне болният участък от аневризмата и да я замени със съдова протеза. Вторият ендоваскуларният /безкръвният/, при който чрез малки отвори в слабините се вкарва специален стент-графт или покрит стент, който изолира аневризмата отвътре. Безкръвният метод е свързан с по-малко  травматизъм и е подходящ по-скоро за по-възрастни и високорискови пациенти. От класическата хирургия все още полза имат голям брой пациенти, особено по-млади с не толкова голям брой придружаващи заболявания. Решението за избора на метод при даден пациент е в зависимост от това каква е анатомията на аневризмата, общото му състояние, наличието на други заболявания. Важно е да се отбележи, че едно решение за такъв тип интервенция се взима от мултидисциплинарен екип. Рискът от спукване на аневризма е индивидуален при всеки пациент, но рискът при пациенти с големи аневризми е изключително сериозен. Ако се спука – това е животозастрашаващо състояние. Руптурата /спукването/ не е единственото усложнение от аневризмална болест. Аневризмите могат да образуват тромбози, по-редки усложнения са компресия от самия сак на аневризмата около околните структури.“

Профилактика

За да предотврати появата и нарастването на аневризмите човек трябва да бъде отговорен към здравето си. Ако се разпознава като рисков пациент не трябва да чака симптоми, а да направи профилактичен преглед при съдов хирург. Една ехография може да му спести тежка операция, дори фатален изход.