Късогледството при децата се развива все по-рано

През последните години все повече деца и ученици срещат проблеми със зрението – от натоварване при работа с електронни устройства до неправилни навици при учене и четене. Навременната профилактика и редовните очни прегледи са от решаващо значение, за да се предотвратят трайни увреждания на зрението.

Основните зрителни проблеми при учениците, причините за тях и начините да ги предотвратим  – темата коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград доц. д-р Невяна Велева, началник на сектор „Офталмогенетика“ в детско очно отделение на  УМБАЛ „Александровска“.

„Основният проблем, за който алармираме през последните години – не само ние, но и в световен мащаб – е увеличаващият се брой хора с късогледство. Хора, които трудно виждат надалеч и имат нужда от изписване на очила. Ако преди 10 години водехме този разговор щях да ви кажа, че късогледство започва основно да се развива след 10-годишна възраст – след 4 клас. За съжаление в момента наблюдаваме все повече деца – в подготвителна група и в началото на първи клас, които имат нужда от своите очила. На първо място има все повече деца, които се диагностицират с късогледство, което започва да се развива много рано. Другото, което наблюдаваме като тенденция е много бърз растеж на късогледството във времето. Ако преди години около половин диоптър или 0.75 е бил растежа на късогледството за половин година, то сега често срещаме деца, при които наблюдаваме диоптър, диоптър и половина само за шест месеца“, обобщи доц. Велева.

Рискови фактори

По думите на офталмолога основен рисков фактор е начинът на живот. Все по-често децата са в затворени пространства, отделят и повече време на близка зрителна работа, като основен проблем са дигиталните устройства. „Живеем във време, в което не можем да забраним работата на децата с дигиталните устройства, но съветът ми е да гледат на по-големи екрани филми, игри. Малкият екран натоварва много очите и води до появата на късогледство и по-бързият му растеж.“

Късогледството в детска възраст – може ли да доведе до глаукома и катаракта?

„Няма опасност за развитие на глаукома и катаракта в ранна детска възраст. Проблемът с късогледството е, че то се развива в детската възраст и основните последствия, които наблюдаваме са в зряла възраст. Увеличава се риска от развитие на глаукома и катаракта, или т.нар. „перде“. Основната опасност за зрението, което може да доведе до слепота, това са уврежданията, които могат да бъдат наблюдавани в ретината. Този слой на окото, с който ние обработваме зрителната информация. Има повишен риск от развитие на отлепване на ретината, тъй като при късогледството има прекомерно увеличаване на предно-задният размер на окото, изтъняване на слоевете на окото и риска от отлепване на тази ретина. Това е състояние, при което няма бърза оперативна намеса ще доведе до слепота. Вторият проблем е, че при късогледството се наблюдават увреждания в центъра на ретината, в т.нар. макула, които много трудно, или почти не могат да бъдат повлияни, което отново води  до значително зрително увреждане и слепота. Говорим в момента за пандемия. По данни на СЗО до 2050 повече от половината от населението на земята ще бъде с късогледство. Затова в момента се търсят нови методи, с които да се опитаме да контролираме темповете на растеж на късогледството. Но основна е първичната профилактика, която е свързана с това децата повече време да са навън в дейности на открито“.

Контрол на късогледството

„Зрителният режим е много важен – да се опитаме да убедим децата за това колко е важно да променят своите зрителни навици. Второ – изключително важно е редовното посещение на офталмолог – да не се позволи децата дълго време да носят очила с по-нисък диоптър от този, с който трябва да бъдат. Други фармакологични методи, които се използват е накапването на много ниски концентрации на атропин вечер в окото. Лечението продължава около 2 години. Но и това не е панацея. В момента това, което се смята като стандарт в контрола на късогледството е изписването на специални стъкла за късогледство, които се опитват да контролират и да намалят този растеж“.

„Мързеливо око“ при децата – симптоми

При около 4-5 процента от населението се наблюдават рискови фактори и се развива „мързеливо око“. „Докато при късогледството се забелязва, че детето присвива очите, доближава се до обекта, който иска да наблюдава, при „мързеливото око“ нещата са коренно различни. Няма никакви симптоми, най-честата причина е разлика в диоптрите между двете очи. Когато детето вижда добре с едното око и не вижда добре с другото, то не може да разбере. Няма как да очакваме, че едно дете ще направи разлика между зрението на едното и на другото око. Кривогледството също е рисков фактор за развитие на „мързеливо око“. Но то може да се лекува до около 7-годишна възраст, като колкото по-рано диагностицираме детето, толкова по-голяма е вероятността то да има една добра зрителна острота не само като количество, но и като качество. Ето защо тук ролята на профилактиката е изключително важна. Ето защо още в детската градина трябва да се правят тези ежегодни профилактични прегледи. Но основната роля за диагностицирането и лечението на „мързеливо око“ са профилактичните прегледи – тогава, когато няма оплаквания. Всеки родител да има своята отговорност да заведе детето на 6-месечна възраст, на около година, 3 години и преди първи клас задължително на преглед“.

Препоръки

Преди 7-годишна възраст задължително е детето да има 4 прегледа, след 7-мата година е добре тези прегледи да бъдат всяка година.