През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на говорене. Вече никой не слуша послания. Чуват се начинът, по който се говори. Той е ниско в езиковите регистри, варира от едно неособено приятно етикетиране на политическите опоненти до откровено арогантни, грозни изрази, които по никакъв начин не съответстват на положението на личностите, които заемат съответните ръководни постове. Това заяви в ефира на Радио Благоевград д-р Радостина Михайлова, преподавател в катедра „Връзка с обществеността“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Защо политиците принизиха толкова много политическата комуникация?
Преди година или две щях да обясня тази тенденция с това, че политиците са неособено подготвени, възпитани хора, които са случайно попаднали във властта. Сега обаче имам едно по-различно обяснение. Мисля, че този брутален, грозен, уличен изказ е изключително добре премерен и преднамерено се търси и се излива в общественото пространство. Защото единственият начин политиците да се продават вече е през скандала. Те не са чути откъм послания, а откъм изказ.
Защо преднамерено се търси скандалът?
Защото това е опит за бягство от отговор на важни въпроси. Когато хората слушат тези езикови вакханалии, единственото, което правят, е да се отдръпнат, да се отвратят и да се дистанцират от цялата политическа клика. Това е удобно за тази клика, защото публиката вече спира да задава въпроси и да очаква отговори. Това означава удобна среда за политиците.
Защо езикът на политиците разединява нацията, защо вече не можем да чуем вдъхновяващи речи като легендарната реч на Мартин Лутър Кинг, защо се променя реториката в целия свят – отговорите може да откриете в цялото интервю на Мария Благоева с д-р Радостина Михайлова в прикачения файл.
От създаването си и до днес читалищата в България са не само мост между поколенията, но и важният двигател в за опазването на колоритния ни фолклор и нашата идентичност като цяло. „Читалище и фолклор„ е първата монография, посветена на съхраняването на живите културни практики в местните общности. Книгата е резултат от..
Имат ли бъдеще занаятите в България, отива ли си, заедно със старите майстори, тази многовековна, изконно българска традиционна култура? Само образците в музеите ли ще ни напомнят за нея в не толкова далечното бъдеще? Тези и други въпроси коментирахме с Юлияна Попдимитрова, организатор на занаятчийски фестивали, които са част, от личната й кауза,..
В ход е кандидатстването по програма DiscoverEU, която е част от програма „Еразъм+“. Европейската комисия предлага 36 000 карти за пътуване в настоящия кръг за кандидатстване , с които младежите ще имат възможност да опознаят Европа безплатно и да открият нови държави, култури и преживявания. Кандидатите следва да са на възраст 18 години: да са..
Всички 15 обитатели на Парка за мечки край Белица вече са се събудили от зимния сън, което позволява мечото селище да бъде отворено за посетителите. Това ще се случи в 12 ч. на 14 април, понеделник. Поради капризите на времето в началото на пролетта, част от мечките спаха зимен сън буквално допреди дни, което наложи стартирането на новия сезон да..
На последното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети доклади за Сърбия и Косово, които поставят акцент върху правата на българските малцинства в двете държави. Поправките, отнасящи се до българските общности, бяха предложени от евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) и Ивайло Вълчев (ЕКР/ИТН) и бяха приети с..
В събота, 12 април, от 16:00 ч. пред пилоните на НДК в София ще се проведе Национален поход под надслов „България в коалицията на мира“, организиран от Гражданската инициатива „Будители“. Основната цел на проявата е да се призове за незабавно прекратяване на военната помощ за Украйна и активна роля на България в усилията за постигане на мир чрез..
Европейският съюз навлиза в нова, дълбоко трансформационна фаза. Заради военните конфликти, променящия се световен ред и отслабващите външни гаранции за сигурност, Европа е принудена да търси ново самоопределение – не просто като икономически съюз, а като геополитически субект. В този процес отворените врати ще са малко, но важни. България, за първи..